О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
ГР. София, 15.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.02.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №185/16 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Злати З. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. по гр. д. №341/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Ж. Р., поставен под пълно запрещение и действащ чрез назначения му настойник и законен представител Н. Р., срещу касатора искове по чл. 31 ЗЗД – за унищожаване на договор за дарение на апартамент в [населено място], сключен между ищеца и ответника с нот. акт №179/19.05.14 г. и по чл. 108 ЗС – за предаване на владението на апартамента.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 -3 ГПК по въпросите от предмета на спора: 1.Допустимо ли е заключението на допусната по делото експертиза да бъде основано на документи, които са изрично изключени от доказателствения материл по делото с определение на съда? 2. Следва ли съдът да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства/документи, св. показания, експертизи, обяснения на страните/, съобр. изискването на чл. 235 и сл. ГПК. Обосновано ли е решението на съда, ако въпреки че е обсъдил всички доказателства, неправилно е определил доказателствената им стойност? 3. Какво обхваща задължението на нотариуса по чл. 578, ал. 4 ГПК да провери дееспособността...