Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от АП П., срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд по гр. д. №230/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 25 000 лв. предявеният от С. С. срещу касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 282 НК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпроса от предмета на спора: за приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението/ за неимуществени вреди/, с оглед събраните по делото доказателства и преценката на конкретните обективно съществуващи обстоятелства. Намира, че с оглед приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка, поставеният въпрос е разрешен в противоречие с ТР №3/04 г. на ОСГК, според което обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Въпросът е решен от въззивния съд в противоречие и с практиката на ВКС по чл. 290 р. по гр. д. №1916/09 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №1065/11 г., по гр. д. №1287/14 г. и по гр. д. №1747/09 г. на трето г. о. на ВКС, както и с практиката на съдилищата – р. по гр. д. №1727/14 г. на САС/ вл. в сила с опр. по чл. 288 от ГПК на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. №5779/14 г./.

В тях е прието, че моралните вреди са индивидуално определими, и че е в дисхармония със справедливостта определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, причинител и др. Такива обстоятелства са още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите на обвинението, има ли влошаване на здравословното състояние на ищеца, конкретните му преживявание и др./ р. по гр. д. №1916/09 г. на четвърто го./ Макар и с неимуществен характер претендираните вреди трябва да бъдат доказани чрез обективирани психични преживявания-дали чрез възприятия на други лица на определено конкретно състояние и преживявания на ищеца, дали чрез установено влошено здравословно състояние, видими отражения на личния или професионален живот, уронване доброто име в обществото и пр. Претендираното обезщетение трябва да се обоснове с посочване на конкретни твърдения, които е в тежест на ищеца да бъдат доказани в рамките на съдебното производство. А съдът трябва да е в състояние на базата на събраните доказателства да извърши преценка и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, така както изисква императивната разпоредба на чл. 52 ЗЗД/ р. по гр. д. №1605/11 г. на трето г. о./.

ВКС намира, че е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалването и

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд по гр. д. №230/15 г. от 8.06.15 г.

Прокуратурата на РБ като ответник по иска, не дължи държавна такса по делата по ЗОДОВ – ТР №7/14 г. ОСГК.

Да се докладва за насрочване в о. с.з.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: