О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 31

ГР. София, 06.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.12.15 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №5276/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр. д. №1354/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Пловддивски университет „П. Х.”/ПУ/ с пр. осн. чл. 344, ал. 1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „професор” във филологическия факултет на университета /ФФ/, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, със заповед от 21.07.14 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 или евентуално на т. 3 ГПК по въпросите от предмета на спора: Правилно ли е приел въззивният съд, че разпоредбата на пар. 11 от ПЗР на ЗВО е императивна и по тази причина на осн. чл. 50, ал. 1 КТ е изключил действието на чл. 20, ал. 5 от действащия между страните към момента на уволнението К., определящ датата, на която е следвало да се прекрати тр. договор с касатора? Задължен ли е съдът да се съобрази с действието на чл. 20, ал. 5 от К., при положение, че нито една разпоредба на договора не е обявена за недействителна или нищожна от съда по реда на...