№ 84

С. 20.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 5966 по описа за 2015г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителните директори К. и Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. против въззивно решение № 2562 от 20.04.2015г. по в. гр. д.№ 19534/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ- 59- 5 от 18.06.2014г. по гр. д.№ 13239/2012г. на СРС, като са уважени предявените искове.

Жалбата е досежно частта, в която е уважен иск с правно основание чл. 215 КТ за сумата 9 668 евро, командировъчни за периода 1.06.2009г. – 18.11.2011г., ведно с обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 15.03.2012г. Мотивите на въззивния съд са, че работодателят не може с вътрешни права да определя по-ниски размери на командировъчните от нормативно установените в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, тъй като това би било в противоречие с чл. 215 и чл. 228 ал. 2 КТ.

К. представя изложение, в което не поставя конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, съставляващ съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК общо основание за допустимост. Д. му е, че „в противоречие със задължителна практика на ВКС /решение № 426 от 20.01.2014г. по гр. д.№ 3209/2013г. и № 258 от 1.07.2015г. по гр. д. № 909/2015г. на ІV г. о./ въззивният съд се е произнесъл по фактически обстоятелства,...