№ 237

Гр.София, 26 април 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният

касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в съдебно

заседание на двадесет и трети април, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Л. С.

ЧЛЕНОВЕ:

Е. А.

ТЕОДОРА

СТАМБОЛОВА

При участието на

секретаря ЦЕКОВА

В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА

Изслуша

докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 170/2010 г.

и за да се

произнесе, взе предвид следното:

С решение № 35/ 10.02.10 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 5 състав по В. Н. Д.815/09 г. е потвърдена присъда от 06.07.09 г., постановена от С. Г съд /СГС/, НО, 25 състав по Н. Д.1293/09 г. С последната подсъдимият М. П. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, като е оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното наказание по влязла в сила присъда на 07.03.08 г., постановена по Н. О. Х. Д.4014/04 г. по описа на СРС-лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим в затвор и по двете наказания. Подсъдимият М. С. Д. е оправдан изцяло по повдигнатото му от СГП обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

Срещу така постановеното решение на САС е постъпила жалба от подсъдимия Д с развити оплаквания за допускане на съществено процесуално нарушение още на фазата на досъдебното производство и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се или присъдата /вероятно се имат предвид съдебните актове/ да бъде отменена и делото да бъде върнато на фазата, на която е допуснато нарушението-досъдебното производство, или да бъде изменена присъдата /вероятно се има предвид решението/,като се намали размерът на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея основания.

Представителят на ВКП намира, че съдебният акт на САС следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и аргументите по нея, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на проверката по чл. 347 НПК, намира за установено следното:

Пред касационната инстанция е релевирано като допуснато дотолкова според защитата съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, че се извежда тежко ограничаване на процесуалните права на подсъдимия /което не може да бъде отстранено/ и в частност на правото му на защита - касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК.

Видно от приложените във втори том на досъдебното производство материали, на 10.03.09 г. е било повдигнато финално аткуализирано обвинение на Д. в присъствието на назначен му от органа на досъдебното производство служебен защитник, на основание чл. 94, ал. 1, т. 3 и 6 НПК.Ояемият е бил разпитан, като не е давал обяснения и са му били предявени материалите по разследването. Спорът пред ВКС е породен от факта, че касаторът към въпросния момент е разполагал с упълномощен от него професионален защитник, по никъкав начин не е желаел назначаване на служебен защитник, отказал е да подпише поднесените му протоколи с участието на такъв, което действие е било изявено пред положили подписите си върху обсъжданите протоколи поемни лица-свидетели на този отказ.

За да се направи стриктна преценка относно обстоятелството дали в действителност е осъществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия в качеството му на обвиняем, трябва да се направи анализ на данните по досъдебното производството за това дали органът по разследване е положил всички възможни усилия, за да демонстрира съблюдаване на правото на защита на Д. Първото предявяване на разследването е с дата 12.01.09 г. То е протекло в присъствие на упълномощения от обвиняемия адвокат Н, която е направила доказателствени искания. На 05.01.09 г. наблюдаващият производството от СГП е поискал удължаване на срока на разследване с оглед уважаване искането на защитата по прецизно издирване на посочен свидетел. На л. 6 от т. 2 от досъдебното производство е приложено становището на зав. отдел при ВКП по удължаване срока на досъдебното производство с два месеца, считано от 10.01.09 г.

След изпълнение на указанията на представителя на СГП и разпит на поисканото от защитата на Д. лице Р. И., разследващият полицай при 2 РПУ е преценил, че трябва да пристъпи към последно повдигане на обвинение на този обвиняем и към предявяване на разследването, опредметяващите документи за които процесуални действия бяха посочени по-горе. В тази връзка на л. 23 от т. 2 на досъдебното производство е приложен констативен протокол от 06.03.09 г., изготвен от името на водещия разследването, по съдържанието на който се прави извод за уведомяване на защитника на Д. с посочен номер на мобилен телефон, за необходимостта от извършване на следствени действия с негово участие и призоваването му за дата 10.03.09 г.- последният възможен ден от удължения с два месеца срок на разследване. На разговора и изготвянето на констативния прококол е присъствувал подписалият се като свидетел Д.

На л. 24 от т. 2 на досъдебното производство е приложен втори констативен протокол, изготвен от разследващия полицай Д., съгласно който са правени многократни опити за свързване с адвокат Н на 10.03.09 г., тя е изпратила текстово съобщение от един от мобилните си номера, че се намира в съдебно заседание /10.01 ч./. Този номер, както и друг такъв, на който е била търсена, са отчитали изключване или е липсвал отговор при свободен сигнал. Последният опит за свързване с упълномощения защитник на Д. е осъществен в 17.14 ч. За тези действия освен водещия разследването, в констативния протокол се е подписал и свидетел Н.

Изложеното дотук е дало повод за незабавно назначаване на служебен защитник на обвиняемия, в присъствието на който е повдигнато актуално последно обвинение и са предявени материалите по разследването. Най-ранният час на осъществените действия със служебен защитник са били 18.10 ч. на 10.03.09 г./л. 28 и 29 от т. 2 на ДП/, като предяваването на разследването е осъществено в 18.40 ч./л. 30 от т. 2 на ДП/. Събраните в хода на досъдебното производство материали, по преценка на тази инстанция, са били с такъв обем и характер, че запознаването на професионален защитник с тях за времето малко след 17.14 ч. до 18.10 ч., се явява абсолютно възможно.

Разследващият полицай е положил усилия за призоваване на упълномощения от Д. защитник, който е манифестирал нежелание за явяване, без да е посочил уважителни причини. Същевременно, процесуалните права на третирания обвиняем са охранени чрез назначаване на служебен защитник, единствено с оглед провеждане на заключителни следствени действия, и то след уважаване на отправено по-рано от защитата на Д. искане за събиране на допълнителен доказателствен материал. Отказът на касатора да подпише предявените му протоколи е на посочено от него основание „неграмотност” и същият е удостоверен с подписа на две поемни лица. Не е отразено възражение срещу конкретния служебен защитник на някоя от погласените в разпоредбата на чл. 91, ал. 3 НПК предпоставки или предвид различна, известна на касатора, пречка.

Следователно, процесуалните права на последния в хода на досъдебното производство по начина, по който е посочено в касационната жалба, не са били ограничени. Професионалната защита на Д. е било осигурена в пълен обем, поради което не се наблюдава нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК.

В тази връзка не може да се говори за задълбочаване на проблема, а не за негово разрешаване, с разглеждане на делото по същество от две съдебни инстанции. Всъщност, съгласно чл. 7 НПК съдебното производство заема централно място в Наказателен процес, а досъдебното има подготвителен характер. Отделно от това, конкретно посочените като незаконосъобразни действия на водещия разследването не са оказали никакво влияние върху набавяне на доказателствената маса и нейната преценка от решаващия орган - съда.

Обсъжданите дотук съображения касаят принципни положения и са относими основно към преценката на съдията-докладчик по силата на разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК в стадия от съдебното производство „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. Съдията-докладчик от СГС при изготвяне на разпореждането за насрочване на делото и вземане на решение по визираните в закона въпроси, по които дължи произнасяне, макар и мълчаливо, е достигнал до изводи като гореобсъжданите и не е констатирал тежкия твърдян от защитата процесуален порок. Същото се отнася и за разглеждащия по същество делото първостепенен съд, както и за второстепенния такъв. В съответствие с доводите на тази инстанция, съдебните действия не са укирими и изначално опорочени.

Второто оплакване, изложено пред ВКС, се субсумира под нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 НПК. Всички посочени в жалбата аргументи, обосноваващи според подсъдимия и защитата тезата за достатъчно на брой смекчаващи отговорността обстоятелства, следващи да повлияят при определяне на наказанието лишаване от свобода, са взети предвид от втората инстанция и детайлно са вградени в мотивировката на съдебния акт. Обстоятелството, че подсъдимият е бил пиян, не е сред тях, тъй като същото не може да бъде възприето като несъставомерен субективен елемент в насока на облекчаване положението на касатора. Алкохолното опиване е фактор, който е допринесъл за по-безпроблемното осъществяване на престъплението, тъй като е притъпило волевите задръжки на дееца. То стои извън обществено-политическите и психологическите характеристики на личността на Д., ценими като утежняващи или облекчаващи отговорността обстоятелства.

По-нататък, съдействието, оказано на органа по разследването и перфектното процесуално поведение на дееца са приети от съдилищата елементи, които обаче не могат да се противопоставят в достатъчна степен на извода за съответствие на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, на степента на обществена опасност на деянието с неговите специфики, както и на самя деец. По-нататъшно снизхождение спрямо последния би означавало да не се постигнат заложените в чл. 36 НК цели на наказанието. Ето защо тази инстанция намира за неоснователно възражението за явна несправедливост на наложеното наказание.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/10.02.10 г.,постановено от САС, НО,5 състав по В. Н. Д.815/09 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/