Р Е Ш Е Н И Е

№ 518

СОФИЯ 02.08.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

при секретаря Ц. П.

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 4391/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област с административен център гр. Благоевград като пълномощник, против въззивно решение № 413 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 322/2022 г. на Окръжен съд Благоевград в частта му, с която е отменено решение № 124 от 16.11.2021 г. по гр. д. № 1124/2021 г. на Районен съд - Петрич, с която е индивидуализиран недвижимият имот, предмет на предявения иск за собственост, и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено, че недвижимият имот - нива в строителните граници на [населено място], м. “П.“, представляваща имот пл.№ *** по кадастрален план от 1993 г., който имот е собственост на ищците на основание наследствено правоприемство от Я. Г. С. и реституция по ЗСПЗЗ, е със следната индивидуализация: площ 2 547 кв. м в документ за собственост /решение № 366 от 07.11.2002 г. на ОСЗГ - Петрич, графично изобразен на скица № 1298 от 14.10.2002 г./, както и в комбинираната скица към съдебно-техническата експертиза - приложение № 22 на л. 356 от първоинстанционното дело, в която имотът включва частта, очертана с червени линии и представлява имот с проектен идентификатор ***, образуван от оцветената в сив цвят площ от 2 054 кв. м;. оцветената в зелен цвят площ от 261 кв. м, както и очертания със зелени линии триъгълник на юг от посочената част, с означени върху него условни знаци за храсти /ровини/, която скица, подписана от съдебния състав представлява неразделна част от решението.

В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост, евентуално - за неправилност на въззивното решение в тази част.

В отговор на подадената касационна жалба ответниците по касация Й. К. В., С. С. С., В. С. Т., Й. С. С., В. С. С., М. Я. Ц., П. Я. С., Т. Я. Ш., П. А. К., С. А. К., З. Я. М., В. Я. С., И. Я. С., В. К. С., В. Г. С., Й. К. С., Ж. И. Т. и Я. И. С. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

С определение № 71 от 08.01.2024 г. е въззивното решение в обжалваната му част е допуснато до разглеждане по същество на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли съдът при упражняване на инстанционен контрол да отменя тази част от решението, което другата страна е могла, но не е обжалвала.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 53, ал.2 /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал.2 ЗКИР, за установяване, че ищците – наследници на Я. Г. С., поч. през 1979 г., са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство, на недвижим имот, представляващ нива с площ 2.547 дка, трета категория, находяща се в строителните граници на [населено място], м. “П.“, представляваща по КП, изработен през 1993 г., имот № ***, а съгласно кадастралната карта на [населено място] - новообособен имот с проектен идентификатор ***, който имот е заснет като част от имот с идентификатор ***. Позовали са се на Решение № 366 от 07.11.2002 г. на ОСЗГ - гр. Петрич, с което на наследници на Я. Г. С. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху този имот.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че процесният имот е бил заснет за пръв път в кадастрален план от 1952 г. като имот пл. ***, записан в разписния лист на името на Я. С.. След като е проследило кадастралния и регулационния статут на този имот през годините, вещото лице е посочило, че върху част от бивш имот пл. № *** по КП от 1952 г. има изпълнено мероприятие на обща площ 886 кв. м, която площ на комбинираната скица - приложение № 22 към заключението, е тонирана в жълт, син, кафяв и червен цвят. Върху останалата част от имота с площ 2 054 кв. м, тонирана в сив цвят на същата скица, няма изпълнено мероприятие.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че през 1993 г. е бил одобрен кадастрален план, в който са били нанесени имотите на земеделските земи по план от 1937 г., попадащи в регулацията на гр. Петрич след образуване на ТКЗС. В този план са нанесени границите на имот пл.№ *** по кадастрален план от 1952 г. Около имота има две фигури, обозначени с условни знаци за храсти, ровини, земни откоси, естествени шкарпи, които не попадат в границите на имот пл. № ***. Те нямат планоснимачни номера, не са отразени като част от този имот както в плана от 1952 г., така и в плана от 1993 г., но са включени като част от имот пл.№ *** в скиците, издавани от О. П. за поземлената комисия. Тези части са извън тонираната в сиво част от имот пл.№ *** и са очертани със зелени линии върху комбинираната скица.

С решение № 124 от 16.11.2021 г. по гр. д. № 1124/2021 г. първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на държавата, че по наследство от Я. С. и реституция по ЗСПЗЗ ищците са собственици / при посочени квоти за всеки от тях/ на имот с площ 2 054 кв. м, нанесен в сив цвят на комбинираната скица - приложение № 22 към заключението на вещото лице В. Ю., представляваща неразделна част от решението. Не се е произнесъл относно принадлежността на правото на собственост върху останалата площ до 2 547 кв. м, попадаща в двете фигури извън тонираната в сиво площ, очертани със зелен цвят на същата скица.

С решение № 47 от 02.03.2022 г. районният съд е оставил без уважение искането на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Благоевград, за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановено по делото решение с произнасяне с изричен диспозитив за разликата над уважената част от иска. Посочил е, че площта на имота не е съществен индивидуализиращ белег, затова когато установи, че площта на имота е по - малка, искът за собственост не подлежи на отхвърляне за разликата, тъй като определянето на действителната площ в диспозитива на съдебното решение е служебно задължение на съда да индивидуализира имота според актуалния му статус.

С въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване, въззивният съд е приел, че неправилното определяне на границите и площта на спорната част, предмет на делото, е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение, а не към неговата допустимост. Затова е отменил като неправилно първоинстанционното решение в частта, с която е индивидуализиран имотът на ищците, и вместо това е постановил друго, с което е приел за установено, че недвижимият имот - нива в строителните граници на [населено място], м. “П.“, представляваща имот пл.№ *** по кадастрален план от 1993 г., който имот е собственост на ищците на основание наследствено правоприемство от Я. Г. С. и реституция по ЗСПЗЗ, е със следната индивидуализация: площ 2 547 кв. м в документ за собственост /решение № 366 от 07.11.2002 г. на ОСЗГ - Петрич, графично изобразен на скица № 1298 от 14.10.2002 г./, както и в комбинираната скица към съдебно-техническата експертиза - приложение № 22 на л. 356 от първоинстанционното дело, в която имотът включва частта, очертана с червени линии и представлява имот с проектен идентификатор ***, образуван от оцветената в сив цвят площ от 2 054 кв. м;. оцветената в зелен цвят площ от 261 кв. м, както и очертания със зелени линии триъгълник на юг от посочената част, с означени върху него условни знаци за храсти /ровини/, която скица, подписана от съдебния състав представлява неразделна част от решението. Потвърдил е решение № 47 от 02.03.2022 г., с което районният съд е оставил без уважение искането на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Благоевград, за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановено по делото решение с произнасяне с изричен диспозитив за разликата над уважената част от иска.

При тези данни настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо. В нарушение на диспозитивното начало въззивният съд е излязъл извън предмета на въззивното производство, очертан с подадените от ответника по иска въззивни жалби.

С подадената въззивна жалба вх. № 3287 от 08.12.2021 г. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е обжалвано решение № 124 от 16.11.2021 г. на Районен съд Петрич, с което е признато правото на собственост на ищците - физически лица върху имот пл.№ *** по кадастрален план от 1993 г. с площ 2 054 кв. м. Това е площта, заключена в границите на фигурата, тонирана в сив цвят на скица № 22 към заключението на вещото лице, към която препраща районният съд като неразделна част от решението. С подадената от държавата въззивна жалба се оспорва принадлежността на правото на собственост върху тази част. Спор за правото на собственост за разликата до претендираната от ищците площ от 2 547 кв. м, включваща освен площта на имот пл.№ 439, и площта на двете фигури, граничещи съответно на югозапад и на юг от имот пл.№ ***, не е повдиган с въззивната жалба и не е бил предмет на делото във въззивната инстанция. Причината за това е, че първоинстанционният съд се е произнесъл само относно частта от спорния имот, която попада в границите на имот пл.№ *** по кадастрален план от 1993 г., а не за целия имот с проектен идентификатор ***, включващ и площи извън границите на имот пл.№ ***, оцветени в зелен цвят и оградени със зелени линии на скицата - приложение № 22 към заключението на вещото лице. Непроизнасянето по целия предмет на спора сочи на непълнота на решението и е основание за допълването му по реда на чл. 250 ГПК по искане на страна по делото. Такова искане е направено от Държавата с въззивната жалба, поради което делото е било изпратено на районния съд за произнасяне по него. С решение № 47 от 02.03.2022 г. районният съд е оставил без уважение искането. Това решение също е обжалвано с въззивна жалба от Държавата. Вместо по реда на инстанционния контрол да констатира, че с решение № 124 от 16.11.2021 г. районният съд не се е произнесъл по цялото искане, поради което отказът му да допълни същото с произнасяне относно собствеността върху оцветените в зелен цвят реални части е незаконосъобразен, и да върне делото за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, въззивният съд е потвърдил това решение./ В тази част въззивното решение не е обжалвано с касационна жалба от никоя от страните по делото, поради което е влязло в сила./

Като е отменил основното решение № 124 от 16.11.2021 г. в частта относно индивидуализацията на недвижимия имот, въззивният съд на практика сам е допълнил първоинстанционното решение, като под формата на прецизиране на диспозитива е разширил пространствения обхват на имота, индивидуализирайки го чрез граници, които включват значително по - голяма площ от тази, за която искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е бил уважен и която е била предмет на обжалване от ответника с въззивната жалба. По този начин е процедирал и в нарушение на чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК, тъй като без жалба от насрещната страна е влошил положението на жалбоподателя, като е отрекъл правото му на собственост и върху реалните части от по - големия имот с идентификатор ***, които не са били предмет на делото във въззивната инстанция. Неправилно въззивният съд е приел, че в случая порокът на първоинстанционното решение касае неточна индивидуализация на границите на недвижимия имот, за който искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е уважен. Вярно е, че площта не е основен индивидуализиращ белег на недвижимите имоти, но тя е обусловена от техните граници, а границите са функция на правото на собственост. Искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР по своя характер е установителен иск за собственост, а не за граници, поради което е недопустимо по жалба на ответника въззивният съд да признае ищеца за собственик на по - голям обем права от признатите с обжалваното пред него решение, променяйки границите на имота, за който искът е уважен. В случай, че съдът е уважил предявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, като е признал ищецът за собственик на имот в граници, които не съответстват на действително придобитото от него право на собственост, същият е могъл да обжалва постановеното решение.

По тези съображения въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е прието за установено, че ищците са собственици на площ, надвишаваща признатата им от районния съд площ от 2 054 кв. м, оцветена със сив цвят на скицата - приложение № 22 на в. л. Ю., до размера на 2 547 кв. м, включващи площ от 261 кв. м., оцветена в зелен цвят на същата скица, както и очертания със зелени линии триъгълник на юг от посочената част с означени върху него условни знаци за храсти, ровини, и представляващи част от имот с проектен идентификатор ***, следва да бъде обезсилено като недопустимо.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 413 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 322/2022 г. на Окръжен съд Благоевград в частта му, с която след частична отмяна на решение № 124 от 16.11.2021 г. по гр. д. № 1124/2021 г. на Районен съд - Петрич е прието за установено, че ищците са собственици на площ от 261 кв. м., оцветена в зелен цвят на скица - приложение № 22 към заключението на в. л. Ю., както и на очертания със зелени линии триъгълник на юг от оцветената в сиво част, с означени върху нея условни знаци за храсти и ровини, които реални части представляват части от имот с проектен идентификатор *** и надвишават признатата за собственост на ищците от районния съд площ от 2 054 кв. м, оцветена със сив цвят на скицата - приложение № 22 на в. л. Ю..

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: