Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Общински съвет Велинград, представляван от Председателя, чрез процесуален представител адв. С., против Решение № 333 от 28.06.2016 г. по адм. дело № 237 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2016 година. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и при неправилна оценка на фактическата обстановка по случая – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че Общинския съвет не притежава правомощия свързани с провеждане на процедура по отчуждаване на имот общинска собственост, а тези правомощия са предоставени единствено и само на Кмета на общината. Твърди се, че в това производство Кмета на общината действал при условията на обвързана компетентност и никой друг освен Общински съвет не разполагал с правомощия да определи кои имоти следва да служат за трайно задоволяване на обществени потребности от публичен характер. От съда се иска да отмени оспорения съдебен акт и да реши спора по същество, като остави в сила Решение № 102 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Велинград. Претендира присъждане на разноски на двете инстанции.
Ответната по жалбата страна депозира отговор, според който жалбата е неоснователна. Изтъква доводи по същество. Моли съда да присъди направени по делото разноски.
Представителя на Върховна административна прокуратура, счита че жалбата е неоснователна и че решението на първоинстанционния съд е съобразено с приложимите материално-правни и процесуално-правни норми.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Е. М. срещу Решение № 102 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Велинград, с което е одобрено започване на процедура по придобиване или отчуждаване на частен имот, с пл. № [номер], с начин на трайно ползване преди урегулирането на имота „овощна градина”, попадащ в УПИ [номер]-за парк, в кв. [номер], с площ 980 кв. м. по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 300 – 4 - 12 от 23.03.2004 г. на Кмета на О.В.С същото решение е определена пазарна оценка на имота, изготвена въз основа на доклад на оценител. Описано е, че средствата за придобиване на имота са приети с Решение № 1 от 28.01.2016 г. от съответен параграф в капиталовата програма за закупуване на частни терени за общински нужди от Общински съвет Велинград, а кметът е упълномощен да публикува обявления в два централни и един местен ежедневник, както и да уведоми собствениците за предстоящото отчуждаване. Със същото решение Кмета на О. В е упълномощен лично или чрез упълномощено от него длъжностно лице да проведе преговори със собствениците на имотите за тяхната покупко-продажба, а при отказ, за начина на обезщетяване. Установено е, че с Решение № 18 от 28.01.2016 г. Общински съвет Велинград е дал съгласие за откриване на процедура по придобиване на реституирани имоти частна собственост за публични общински нужди по влезли в сила подробни устройствени планове. По делото е назначена експертиза, по която вещо лице е констатирало, че съседни на процесния имот пл. № 5975 са предвидени за различни мероприятия - жилищно строителство, хотел, търговия и услуги, спортни съоръжения и други. Към 27.07.2007 г. статута на имотите е същия, а само за УПИ [номер] отреждането е било само за жилищно строителствоV Няма данни имота да е отчуждаван и впоследствие реституиран. Вещото лице е заключило, че процесния имот с пл. № 5975 е предвиден за обществено мероприятие – парк по силата на действащия регулационен план одобрен с Решение на Общински съвет Велинград № 292 от 04.10.2005 г. и влязъл в сила след изтичане на срока за обжалване.
Установено е, че оспореното решение е прието с 15 гласа „за”, 4 „против” и 6 „въздържали се”, от общо присъствали на заседанието 25 общински съветници.
Първоинстанционният съд е приел, че по силата на ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), началото на процедурата по отчуждаване се поставя от Кмета на общината чрез публикуване на обявления по чл. 25, ал. 1 от ЗОС. За да издаде заповед за отчуждаване при установяване наличието на условието по чл. 21, ал. 1 от ЗОС, кмета не се нуждае от санкция на общинския съвет. С оспореното решение се ограничавала оперативната му самостоятелност на кмета, дадена от законодателя във връзка с разпореждане с конкретния имот в процесния случай. Общинският съвет недопустимо иззел компетентността на Кмета на общината свързани с обявяването на отпочването на отчуждителна процедура, възлагането на изготвяне на оценка и последващите отчуждителното мероприятие действия. След като Общински съвет се е произнесъл извън дадените му по закон правомощия, т. е. извън разписаната му компетентност, то той е постановил нищожно решение.
С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е обявил за нищожно Решене № 102 от 25.02.2016 г. прието на заседание на Общински съвет Велинград проведено на 25.02.2016 г. Общински съвет Велинград е осъден да заплати на М. направените по делото разноски в размер на 960 лв.
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес срещу акт подлежащ на оспорване и в описаните от закона срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения.
В хода на първоинстанционното производство са изследвани всички относими към производството и имащи значение за обосновано и законосъобразно произнасяне на съда факти и обстоятелства. Страните в производството не спорят по фактическите констатации, свързани с времето на приемане, начина на приемането и естеството на актовете, постановени от Общински съвет Велинград, имащи касателство към задвижената процедура по отчуждаване на имот частна собственост. Спора се свежда до законосъобразността на предприетите от страна на Общински съвет действия и постановените в резултат на тях решения, свързани с имота, собственост на Е. М..
Първоинстанционният съд е формулирал обоснован и законосъобразен извод за допуснато съществено нарушение на материално-правните норми приложими в конкретния случай от страна на Общински съвет Велинград, тъй като последния се е произнесъл извън дадената му по закон компетентност. По силата на Закон за общинска собственост, единствено и само в правомощия на кмета на общината е да предприеме действия по отчуждаване на имоти частна собственост за задоволяване на обществени нужди. Органът на местно самоуправление – Общински съвет Велинград няма правомощия за определяне на параметри, критерии и други специфични особености относно същата. В правомощията на Кмета на общината е да определи по описания в закона ред стойност на имота, да предприеме действия по законосъобразното огласяване на тази процедура и да приключи същата след изпълнение на всички законови изисквания, гарантиращи защита на интереса на общината и на заинтересованите по силата на закона лица.
Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че производството се е развило по реда на чл. 21 - 33 и чл. 34 от ЗОбС. Последния цитиран текст определя реда за придобиване и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, а не за провеждането на отчуждителни процедури по отношение на имоти – частна собственост за общински нужди. Реда за това е въведен от законодателя с разпоредбите на глава трета от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) и разпоредбите не включват възможност за общинските съвети с изключение на случаите при които се извършва обезщетяване на собствениците с имоти от общинския поземлен фонд и то само при наличието на предложение от страна на кмета. Недопустимо е да се смесват описаните две процедури, тъй като се достига до изземване на правомощия на друг орган или до извършване на действия извън очертаната от закона компетентност, както е станало и в конкретния случай.
След като се е произнесъл извън дадената му по закон компетентност, Общински съвет Велинград е постановил нищожно решение, което както бе описано по-горе обосновано и законосъобразно е обявено за нищожно.
В жалбата са изтъкнати доводи, свързани с проведената процедура по изменение на подробния устройствен план и неговото действие по отношение на имота на М., но същите не са относими към настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изхода на производството, съдът следва да уважи искането на ответната по касационната жалба страна Е. М. за присъждане на направените по делото разноски в размер на 720 лева, представляващи заплатен от нея адвокатски хонорар. Представени са доказателства за размера и времето на извършване на претендирания за възстановяване от страна на жалбоподателя в настоящото производство разход.
Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 333 от 28.06.2016 г. по административно дело № 237 от 2016 година по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Общински съвет Велинград да заплати на Е. И. М. с ЕГН [ЕГН] направени по делото разноски в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляващи заплатен от нея адвокатски хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция. Решението е окончателно.