Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В. Н. М. с адрес в гр. [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. М. от АК Разград срещу решение № 31/29.07.2016г. на Административен съд Разград по адм. дело № 78/2016г. С него се отхвърля жалбата на В. Н. М. срещу решение № 1012-16-21 от 20.05.2015г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което е потвърдено разпореждане № 161-00-319-5 за отказ за изплащане на парично обезщетение за безработица.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Директорът на ТП на НОИ гр. Р. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ гр. Р., потвърждаващо разпореждане, съдържащо отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО с мотиви, че лицето няма регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта, а е регистрирано като учащ.

Съдът е установил това обстоятелство и след анализ на разпоредбите на чл. 54а КСО и на чл. 18 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) е приел, че отсъстват законовите материалните предпоставки за отпускане на исканото парично обезщетение за безработица. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО посочва, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най...