Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" срещу решение № 10 от 16.02.2017 г. по адм. д. № 277/2016 г. на Административен съд Видин, в частта, с която е отменено решение № РД-02-36-1408/21.11.2016 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на УО на ОП „Регионално развитие” Д. Н., в частта, в която за извършено нарушение от възложителя О. Т по чл. 64, ал. 3 във вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗОП отм. е определена финансова корекция за сумата над 234, 40 лв. с ДДС. / т. е. за разликата над 234, 40 лв. до 275, 76 лв./

Излага касационни основания за неправилност решението в оспорената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че основата за налагане на финансова корекция е незаконосъобразно определена. Финансовата корекция се изчислява върху реално извършените, допустими и верифицирани разходи, включително и върху задължителния собствен принос на бенефициента.

Основата на финансовата корекция е определена, като е отчетена приспадащата се част от нея, която е за сметка на бенефициента /само частта от ОПРР/ и тази, която е отчетена като недопустим разход върху собствения принос, но която не се дължи за възстановяване от бенефициента, а само се счита за недопустим разход. Бенефициентът не е засегнат, въпреки че корекцията е определена и върху собствения му принос, тъй като не дължи за възстановяване сума върху него.

Разходите следва да бъдат коригирани по всички източници, засегнати от нарушението, тъй като размерът на собствения принос, когато е определен в процент, се изчислява спрямо допустимите за верификация разходи по проекта и следва да отговаря на всички изисквания за допустимост по съответната програма, включително на изискването за законосъобразност. Като се има предвид, че размерът на финансовата корекция...