Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 54 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 114/2015 г. на Административен съд София - област, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично вземане № 245 от 02.09.2014 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" при [община], мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Финансово -стопански дейности" при [община]. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения в подкрепа на наведените в жалбата твърдения.

Ответната страна – директорът на Дирекция "Финансово - стопански дейности" при [община], в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационен контрол е решението на Административен съд София - област, в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу акт за установяване на публично вземане (АУПВ) № 245 от 02.09.2014 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" при [община], мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Финансово -стопански дейности" при [община], с който е установено задължение за ТБО за периода 2011-2013 г. по отношение на услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и в частта относно установеното задължение за ТБО за 2014 г. – първа вноска, по отношение на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци.

За да постанови решението в обжалваната част, Административен съд София – област е посочил, че за периода 2011-2013 г. са представени заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени райони за извършване на дейност чистота (събиране на битови отпадъци и транспорт, депониране на битови отпадни, почистване на улици и площади, поддръжка на зелени площи и паркове, почистване на нерегламентирани сметища, осигуряване на съдове за отпадъци) в [община]: вкл. в точка 1. [населено място]. Приел е за безспорно, че процесният имот на жалбоподателя попада в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. С оглед на това е посочено, че са налице правните предпоставки за предоставяне на горните услуги и че в случая ответникът е доказал и фактическото предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и наличието на депо, с оглед на което установените задължения са дължими.

Съдът е изложил мотиви, че за изпълнение на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в [община], вкл. и [населено място], ответникът е представил договори, сключени между общината и [фирма], чийто предмет е сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и озеленяване в населените места на [община], както и двустранни месечни констативни протоколи за дейност сметоизвозване, ръчно снегопочистване, ръчно метене и поддържане на общински терени на териториите на [община] за периода 2009-2014 год. в изпълнение на чл. 16 от договора от 10.11.2003 год.; двустранни месечни актове за релевантния период, удостоверяващи извършени дейности по сметоизвозване, съдове за битови отпадъци, озеленяване, ремонт на съдове и улично почистване; фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за извършени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода 01.11.2009-30.06.2014 год.; длъжностна характеристика на служител в общината на длъжност специалист “Екология и транспорт”, в чиито задължения влиза да контролира битово-комуналната дейност в общината, касаеща строителството и поддържането на зелените площи, парковете, градинките и алеите, да контролира експоатацията на сметищата на територията на общината, да контролира сметосъбирането и сметоизвозването на територията на общината. Посочил е, че таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, което в случая се доказва, а не конкретно на територията на имота на дружеството или в непосредствена близост до него.

Относно таксата за услугата обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци съдът е посочил, че кметът на общината е включил в заповедите си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Представено е споразумение от 03.10.2005 г. и допълнително от 11.12.2008 г. между [община] и [община], по силата на което [община] използва за депониране на неопасни битови отпадъци Регионално депо за неопасни битови отпадъци в землището на [населено място], представени са и фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за депонирани битови отпадъци в депо в [населено място] за процесния период. С оглед на това е достигнал до извода, че не са налице хипотезите на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ за недължимост на ТБО за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и в тази част жалбата на дружеството е отхвърлена.

Относно установеното задължение за ТБО за 2014 г. – първа вноска, административният съд е посочил, че със заповед № 838 от 02.10.2013 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, кметът на [община] е определил районите, в които ще се предоставят и трите услуги по чл. 62 от с. з., вкл. и за [населено място], както и е определил в посочените райони честотата на сметоизвозване и сметосъбиране, като процесният имот на жалбоподателя попада в рамките на границите на района, определен от кмета на общината, поради което са налице правните предпоставки за предоставяне на горните услуги и в случая е доказано и фактическото предоставяне на услугите.

По отношение услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и наличието на депо, посочил съображенията, изложени за периода 2011-2013 г. за същите услуги.

По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г. е прието, че органът по приходите правилно е изчислил задължението за услугата пропорционално. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредбата в приложимата редакция “размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определя: 1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване; 2. пропорционално в промил на база данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ, когато не може да се установи за всеки отделен имот количеството на битовите отпадъци”. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба за определяне размера на ТБО по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1 предприятията подават декларация в срок от 01 октомври до 30 ноември за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци в два екземпляра чрез кмета до дирекция “ФСД”. Дружеството не твърди да е подавало декларация и не е представило доказателства в тази насока, което е в негова доказателствена тежест, липсва декларация и в административната преписка. С оглед липсата на доказателства за подадена декларация по реда на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, в редакция към процесния период, съдът е приел, че ТБО е законосъобразно определена при условията на чл. 67, ал. 2 от ЗДМТ.

Съдът приел за доказано реалното предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Представени са подробно описани във връзка с изследване на въпроса за реалното предоставяне на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, договори, сключени между [община] и [фирма], с предмет сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [населено място], където се намира и имотът на дружеството-жалбоподател, констативни месечни протоколи, месечни актове, фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за извършени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване. Вещото лице в заключението си посочило, че са налични съдове за събиране на битови отпадъци в близост до имота на жалбоподателя, като най-близките се намират на улиците „България“ (на 400 м. от входа на имота), както и [улица]и [улица](на около 600 м. от имота). Съдът е посочил, че съвкупното ценене на всички събрани доказателства обосноват краен извод за фактическо предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което установените задължения са дължими, вкл. и лихвите върху тях.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

За периода 2011 - 2013 г. с влязъл в сила съдебен акт е отменена разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на [община], а за 2014 г. общинският съвет е предвидил изрично в наредбата възможност размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия да се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване, но жалбоподателят не е подал предвидената за това декларация, поради което таксата е начислена по алтернативния в наредбата способ пропорционално в промил на база по - високата от двете стойности между данъчната оценка и отчетната стойност на имота.

С решение № 472 от 13.06.2012 г., по адм. дело № 800/2011 г. на Административен съд София област, оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 463 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 11251/2012 г., разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на [община], приета с решение № 1246 по протокол № 47 от заседанието на Общински съвет – [населено място], проведено на 16.12.2010 г., влязла в сила от 01.01.2011 г., е отменена. Според отменената норма размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определя пропорционално в промили върху данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.

Касационната инстанция намира, че правилно Административен съд София – област е приел, че обжалваният АУПВ в частта, с която е установено задължение за ТБО за периода 2011-2013 г. по отношение на услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци е правилен и законосъобразен. Необосновано е възражението на касатора, че не са представени достатъчни доказателства, от които да се установи, че услугите са реално извършени от общината. Правилно административният съд е приел, че от представените договори, сключени между общината и [фирма], чийто предмет е сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и озеленяване; двустранни месечни констативни протоколи за дейност сметоизвозване, ръчно снегопочистване, ръчно метене и поддържане на общински терени на териториите на [община] за периода 2009-2014 год. в изпълнение на чл. 16 от договора от 10.11.2003 год.; двустранни месечни актове за релевантния период, удостоверяващи извършени дейности по сметоизвозване, съдове за битови отпадъци, озеленяване, ремонт на съдове и улично почистване; фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за извършени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода 01.11.2009-30.06.2014 год.; длъжностна характеристика на служител в общината на длъжност специалист “Екология и транспорт”, в чиито задължения влиза да контролира битово-комуналната дейност в общината, касаеща строителството и поддържането на зелените площи, парковете, градинките и алеите, да контролира експоатацията на сметищата на територията на общината, да контролира сметосъбирането и сметоизвозването на територията на общината, се установява фактическото предоставяне на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и наличието на депо.

Неоснователно е изложеното в жалбата, че посочването в заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на общината на цялото населено място [населено място] като район за извършване на услугите не е конкретно. Известен факт е, че населените места имат определени граници, с оглед на което касационната инстанция намира, че посочването на населеното място [населено място] е достатъчно, за да може да бъде определен районът на осъществяване на процесните услуги.

Неоснователно е възражението за неправилност на решението, поради неустановеност, че извършените услуги са осъществени спрямо конкретния имот, предмет на АУПВ. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните сгради, изградени на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци.

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Предвидените в разпоредбата начини за определянето на таксата са алтернативни. Поради това възражението на дружеството, че същата е следвало да бъде определена според количеството на битовите отпадъци е неоснователно. Таксата е определена съгласно посочения в решенията на Общински съвет – [населено място] по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размер. Без значение за законосъобразността на АУПВ в посочената част, съответно – на решението на АССО, е обстоятелството била ли е в сила (и в коя редакция) разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата към момента на издаване на оспорения АУПВ.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че АУПВ е издаден в нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. За да е налице противоречие между разпоредби в наредбата на общинския съвет и законовите разпоредби на чл. 67 от ЗМДТ е необходимо в закона да е създадено ясно, безусловно правило, което да не подлежи на допълнителна преценка и допълнителни мерки за прилагането им от друг орган, в случая от общинския съвет. Когато е налице такава правна норма, всяко друго правило, което й противоречи и е въведено с нормативен акт от по-ниска степен не следва да се прилага. В случая обаче чл. 67 от ЗМДТ не може да се приложи пряко, защото не регламентира по безусловен начин основата за определяне на размера на ТБО. Законодателят е делегирал правомощия на общинския съвет, да извърши преценка дали определянето на таксата за битови отпадъци ще е върху количество битови отпадъци като основен начин или поради невъзможност да се установи количеството на отпадъците размерът ще се определя върху друга избрана от общинския съвет основа. За целия период от време няма друго ограничение относно основата за размера, каквото законодателя е въвел допълнително с изменението на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, ДВ бр. 105/ 2014 г. в сила от 1.01.2016 г., т. е. извън процесния период от време. По силата на чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет в наредба урежда как да се изчислява размера на ТБО - върху количеството на битовите отпадъци или ако е невъзможно върху друга основа. Това има за последица невъзможност да бъде пряко приложена от съда законовата вместо подзаконовата разпоредба, защото изборът е на общинския съвет при спазване на последователността на начините и след преценка на обективни възможности в общината. Начинът на определяне на ТБО е регламентиран в наредба, а конкретният размер в решения на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за всяка календарна година, срещу които е допустим пряк съдебен контрол. Принципът по чл. 5, ал. 1 от АПК не обхваща възможността да се осъществява проверка дали приемането на подзаконовата разпоредба от общинския съвет е извършено при спазване на съответните административнопроизводствените правила. Това може да стане само в производството по чл. 185 и сл. от АПК. По изложените съображения в настоящото съдебно производство образувано по жалба срещу индивидуален административен акт за установяване размера на дължима ТБО не се извършва косвен съдебен контрол на приетите от общинския съвет разпоредби за определяне основата за размера на ТБО.

С решение № 472/ 6.13.2012 г. по адм. д.№ 800/2012 г. по описа на АССО са отменени разпоредби от наредбата по чл. 9 от ЗМДТ.Пият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение предвид изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от АПК и следователно решението има действие занапред. Освен това съдебният акт, с който се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му. Това означава, че съдебното решение влиза в сила от момента, в който страната по делото общинският съвет извърши обнародването.

По настоящото дело обаче не е доказано отменителното решение № 472/06.13.2012 г. по адм. д.№ 800/2012 г. на АС София - област, оставено в сила с решение № 463/ 11.01.2013 г. по адм. д. № 11251/2012 г. по описа на ВАС, VІІ отделение, да е влязло в сила към момента на издаване на процесния АУПВ. Съдебното решение по чл. 194 от АПК винаги действа занапред, предвид чл. 195, ал. 1 от АПК и ТР № № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК, т. е. не преурежда със задна дата вече възникнало публично задължение към 1 януари на съответната календарна година.

Приложени са всички редакции на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община] в периода от 2011-2013 г., размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия е определен процентно върху отчетна стойност на активите. Оспореният пред съда индивидуален административен акт констатира вече възникнали публични задължения, а съгласно чл. 68 от ЗМДТ не се допускат изменения в приетите начини за определяне размера на такса битови отпадъци в течение на годината. При липсата и на данни за момента на влизане в сила на решение по адм. д.№ 800/2012 г. по описа на АССО (няма данни кога е публикувано), следва да се приеме на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, че оспореният административен акт № 245/02.09.2014 г. е съобразен с подзаконовата нормативна уредба действала към момента на издаването му. (виж в същия смисъл и Решение № 9301/ 28.07.2016 г. по адм.№ 7878/ 2015 г., Решение № 8629/ 11.07.2016 г. по адм. д.№ 13624/2015 г., Решение № 14689/ 02.12.2016 г. по адм.№ 14689/ 2015 г. по описа на ВАС, VІІ отделение).

По отношение на задълженията за ТБО за 2014г. – първа вноска следва да бъде изложено, че след като предвиденият ред за определяне на размера на ТБО е изменен с Решение № 744 на Общински съвет от 25.07.2013 г. и предвижда предприятията да подават декларация за определяне размера на ТБО за нежилищни имоти в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година, правилно съдът е приел, че за да бъде изчислена таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за имота за 2014 г. съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване, жалбоподателят е следвало да представи декларация за 2014 г./ в срок до 30.11.2013 г./, каквато жалбоподателят не оспорва, че не е подал.

Съдът правилно е приложил материалния закон спрямо разпоредбите за определяне размера на дължимата ТБО за различните периоди - за 2011-2013 г. от една страна, и за 2014 г. от друга. За 2014 г. е налице изрична нормативноопределена в наредбата възможност за представяне на декларация за определяне размера на ТБО за 2014 г. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване. Поради това са налице доказателства, обосноваващи невъзможност за определяне на количеството битови отпадъци, което обосновава приложимостта на разпоредбата по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ за пропорционално определяне размера на ТБО за 2014 г. Съдът правилно е подходил при анализа си на приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ като е ограничил приложното поле на изискването за определяне размера на ТБО спрямо количеството битови отпадъци единствено към услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, а не и към другите услуги, тъй като в закона не е предвидено да се определят според количеството отпадъци.

Правилно е приел за доказано извършването на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа. Правилно съдът е посочил за ирелевантен извода в заключението на вещото лице, че не са извършвани дейности по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обработване на отпадъци в депо по отношение на конкретния имот.

Не е налице необоснованост на решението. Освен наличието на сключени договори за съответните услуги съдът е обсъдил и другите доказателства за фактическото извършване на съответните услуги. Представените от ответника документи са относими към спора и доказват фактическото извършване на услугите. Съдът е посочил, че за изпълнение на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в [община], вкл. и [населено място], ответникът е представил договори, сключени между общината и [фирма], чийто предмет е сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и озеленяване в населените места на [община], че са представени месечни констативни протоколи за дейност сметоизвозване, ръчно снегопочистване, ръчно метене и поддържане на общински терени на територията на [община] за процесния период, както и фактури, удостоверяващи извършено плащане за дейности по почистване, длъжностна характеристика на служител в общината на длъжност специалист “Екология и транспорт”, в чиито задължения влиза да контролира битово-комуналната дейност в общината, касаеща строителството и поддържането на зелените площи, парковете, градинките и алеите, да контролира експлоатацията на сметищата на територията на общината, да контролира сметосъбирането и сметоизвозването на територията на общината.

В обжалваното решение се сочи кои доказателства са взети предвид за установяване реалното извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждането на отпадъци от района, в който попада конкретния имот, в посоченото депо, неоснователни са твърденията в касационната жалба в противна насока. Съдът е посочил, че са представени фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за депонирани битови отпадъци в депо в [населено място] за процесния период.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответникът по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1300 лева за касационната инстанция, съгласно списъл по чл. 80 ГПК (л. 25 от делото) и при липсата на възражение за прекомерност.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният администативен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 114/2015 г. на Административен съд София - област, в обжалваната част.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [община] сумата в размер на 1300 лева, представляващи разноски пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.