Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администранивнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 7801 от 08.12.2016 г. по адм. д.№ 5584/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № 1/11.01.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отменена регистрацията на марката [марка] с рег.№ 70437.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че ограничението в нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗМГО е неотносимо към искането за отмяна на регистрацията. Искането е подадено в ПВ повече от пет години след регистрацията й, което съпоставено с продължителния съдибен процес по заличаването и знанието на [марка] за регистрацията на марката, преклудирало правото на дружеството да се противопостави на марката. Чл. 27, ал. 1 от ЗМГО изключва от кръга на лицата, тези, които са знаели за регистрацията и са притежатели на по-ранната марка. Жалбоподателят е защитавал правата си пред компетентния административен орган, а след това пред съда, което означава, че не се дезинтересирал от своята марка. Според жалбоподателя защита на правата върху марката може да се счита за вид използване. Цитира съдебна практика съгласно която "въпросът относно това какво следва да се случи в периода между подаването на искова молба и постановяването на окончателното решение отново следва да бъда оставен на съдилищата, т. е. съдът е този, който ще реши имало ли е риск, който да обоснове неразумността на използването или не". Сочи, че неразумността на използването е основателна причина за неизползване на марката. Представили са доказателства, че жалбоподателят е използвал марката в периода между изтичането на 5-годишния период и подаване на искането, които са за подготовката на използването - два договора и фактура за проектиране и отпечатване на...