Делото е образувано по повод предложението на председателя на ВС на НРБ за издаване на тълкувателно решение по приложението на чл. 140 НК, който на практика не се решава еднакво от съдилищата, като се отговори:

1. Дали всяко счупване на кости на крайниците, включително и на пръстите на крака и ръката, е средна телесна повреда.

2. Дали счупването на срамната кост е средна или лека телесна повреда.

3. Дали причиняването сътресение на мозъка е винаги средна телесна повреда.

Прокурорът от Главната прокуратура поддържа, че всяко счупване на кости на крайниците, включително и на пръстите на крака и ръката, е винаги средна телесна повреда.

Общото събрание на наказателната колегии на Върховния съд на Републиката, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази:

1. В чл. 140, ал. 2 НК е дадено определение на понятието средна телесна повреда. Съгласно този текст средна телесна повреда е:

1) отслабване на зрението, слуха или речта; 2) затруднение движението на крайниците (краищата) на тялото или повреда на детеродните органи без причиняване детеродна неспособност; 3) избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; 4) обезобразяване на лицето; 5) постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота, и 6) наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Посочените в този текст условия са дадени алтернативно, а не кумулативно. При наличието на кое и да е от тях се приема, че се касае до средна телесна повреда. В т. 2 са предвидени две условия: а) затрудняване движението на крайниците (краищата) на тялото и б) повреди на детеродните органи без причиняване на детеродна неспособност. Наличието на едното от тях е достатъчно да се квалифицира деянието като средна телесна повреда Предмет на т. 1 от настоящото решение е само "затрудняване движението на краищата на тялото". Под краища на тялото следва да...