Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К. Р. Г. срещу решение № 4971 от 12.07.2016 г. по адм. д. № 3777/2015 г. на Административен съд София -град, с което е отхвърлена подадената от него жалба за обявяване на нищожност на акт за установяване на задължение по декларация № 14039-1/13.11.2014 г., потвърден с решение № МДТ-РД-22-01-21/01.04.2015 г. на директора на Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси”-Столична община (понастоящем Дирекция „Общински приходи”-Столична община).
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не разгледал посочената липса на основание за издаване на акта като основание за нищожност на акта, не обсъдил дали са налице основанията за издаване на акта, пълната липса на предпоставките за издаванена акта. Не направил изводи във връзка с констатацията си, че по делото не е представена декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Счита, че административният орган преизчислил задълженията на жалбоподателя преди да е получил данни от трети лица, което представлява изначална липса на основание за издаване на административен акт. Установено е, че фактическо основание за издаване на акта е несъществуваща декларация по чл. 14 от ЗМД. Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба съдът приел, че по делото не се спори, че при издаване на АУЗД не са изпълнени указанията на решаващия орган и не е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, преценил за неоснователни доводите за нищожност на АУЗД поради неизпълнение на задължителните указания, дадени с Решение № МДТ-РД-22-01-24/08.07.2014 г. на директора на Дирекция „ПАМДТ“, Столична община. В АУЗД е посочена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2709/03.06.2014 г., чието съществуване и подаване не са установени по делото, въпреки дадените указания за представянето. Приел за неоснователни доводите за нищожност на АУЗД поради противоречие на чл. 107, ал. 3 от АПК. неизпълнението на задължителните предпоставки по чл. 107, ал. 3 от АПК сочи за основание за унищожаемост, но предвид подаването на жалбата след преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, административният съд не разполага с правомощие за отмята на административния акт. органът по приходите е действал в изпълнение на правомощията, предоставени му с разпоредбата на чл. 4 от ЗМДТ, като е издал процесния АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, по отношение на лице, което според подадената пред данъчната администрация декларация от 2007 г. се легитимира като собственик на недвижимия имот. Относно компетентността на органа по приходите и спазването на писмената форма са изложени подробни мотиви от решаващия орган, които не се оспорват и са възприети от съда. При издаване на АУЗД е спазена и изискуемата писмена форма. Решението е правилно.
В жалбата са изложени отново твърденията, обосноваващи искането за обявяване нищожността на административния акт, в която насока съдът е изложил подробни и обосновани фактически и правни изводи, като правилно е приел, че е издаден от компетентен орган в писмена форма и не са налице твърдяните основания за нищожност на административния акт. Правилно е приел, че неизпълнението на дадени указания на горестоящия административен орган, какъвто е случая с неизпълнението на указанията на директора на Дирекция „ПАМДТ“, Столична община от административния орган при повторното издаване на оспорения пред съда акт, дадени в Решение № МДТ-РД-22-01-24/08.07.2014 г. не се идентифицира с противоречие с актовете и действията на административен орган, издадени в противоречие с влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК за да бъде обявен същия за нищожен. Правилно също е приел, че не е налице нищожност и в случаите, когато при издаването на административния акт, органът не е спазил задължителните предпоставки по чл. 107, ал. 3 от АПК, каквото е налице в случая. Неизпълнението им води до унищожаемост, а не нищожност на акта, но след като жалбата е подадена след 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, този въпрос не следва да бъде обсъждан. В АУЗД е записано, че е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Обстоятелството, че декларацията не е представена по делото не дава основание за обявяване на нищожност на акта. Жалбоподателят дори не твърди, че той не е подал декларацията по чл. 14 от ЗМДТ или че не е собственик на имата, а само, че декларацията не е представена по делото. Неправилно жалбоподателя счита, че непредставянето на делото на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е основание за нищожност на акта поради начална липса на основание, жалбоподателя и не твърди, че не е собственик на имота. Мотивирането на административния акт също е въпрос на законосъобразност на акта, а не на нищожност, а и актът е мотивиран. Въпросът дали при издаване на акта е имало данни от трети лица по чл. 107, ал. 3 ДОПК е въпрос на заканосъобразност на акта. При наличие на условията на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в рамките на компетентността си е начислил допълнителни задължения към АУЗД. Правилно е прието от съда, че не е налице основание за обявяване на акта за нищожен.
Съдебното решение е правилно, издадено при спазване на материалния закон и обосновано, не са налице касационни основания за отмяната му.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4971 от 12.07.2016 г. по адм. д. № 3777/2015 г. на Административен съд София -град. Решението не подлежи на обжалване.