Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. Г., против решение № 2171/08.08.2013 г. на Административен съд /АС/ – В., постановено по адм. д. № 3514/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/18.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с решение № 493/17.08.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – В. при ЦУ на НАП, сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ „ОДОП“/.

С решение № 14222 от 27.11.2014 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, първа колегия, постановено по адм. д. № 12187/2014г., в производство по реда на чл. 237 и следващи АПК е отменено влязлото в сила решение № 8038/12.06.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 14016/2013 г., и делото е върнато за ново разглеждане в касационно съдебно производство от друг тричленен касационен състав.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществено процесуално нарушение се сочи нередовното връчване на съобщенията до доставчиците по реда на чл. 32 ДОПК. Материалната незаконосъобразност на решението според касатора се определя от несъобразяването му с решенията на С., касаещи отказ на право на приспадане, според които при констатирани нередовности, допуснати от доставчика или неговите доставчици по веригата от доставки, но не и и от получателя, за да се откаже на получателя правото на приспадане, следва да се докаже от органите по приходите наличието на злоупотреба, за...