Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция“ОДОП“ - П. срещу Решение № 473 /16.03.2015 г. постановено по адм. д. № 291/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, 8-ми състав, с което е отменен акт за прихващане и възстановяване П-16000914046193-004-01 /11.11.2014 г. на ТД на НАП - П., с което преписката е върната на административния орган да ново произнасяне по искане на [фирма] за възстановяване на надвнесена сума от 3 917, 15 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон – неправилно прилагане на давностния срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК.

Ответната страна - [фирма] не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Спорът е правен и се свежда до това как следва да се приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, когато е подадено искане за възстановяване на надвнесени суми, натрупани за 2006 г. и 2007 г. Съдът правилно е изложил в обжалваното сега решение, че възстановяване може да се извърши, ако искането за това е подадено до изтичане на 5 г., считано от първи януари на годината, следваща годината, на възникване на основавнието за възстановяване. За надвнесеният корпоративен данък за 2006 г. основанието за възстановяване възниква през 2007 г., срокът за подаване на искането тече от 01.01.2008 г. и е изтекъл на 01.01.2013 г. Основанието за възстановяване на корпоративен данък за 2007 г. възниква през 2008 г. и срокът, в който той може да се поиска е от 01.01.2009 г. до 01.01.2014 г. Отделно от това обаче съдът е приел, че правото за възстановяване по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е можело да се упражни най-рано на 01.01.2010 г., поради което искането било подадено в срок. Тази дата е неясно как точно е определена от съда – липсват мотиви в тази насока. Правилно е прието, че считано от 2013 г. чл. 94, ал. 1 от ЗКПО е отменен и лицата вече не могат да извършват приспадане на надвнесен данък с дължими авансови вноски, а това е бил специалният ред, по който са се уреждали правоотношенията. До тази дата обаче лицето при спазване на закона е извършило съответните приспадания. Следователно при липса на друга правна норма към датата на подаване на искането за възстановяване, освен тази на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, 5-годишният срок и за 2006 г, и за 2007 г. са били изтекли. Действително законодателството е изменено по един неблагоприятен за лицата начин, предвид случаите, когато при липса на декларирана печалба е липсвала сума за авансови вноски, от която да се приспадат надвенесените такива. Това обаче не е лишавало лицето от възможността при липса на фактическа възможност за прилагане на специалната норма на чл. 94, ал. 1 от ЗКПО, да използва общия ред за възстановяване, който съществува още с влизането на ДОПК в сила.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение са налице и същото като постановено при нарушаване разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК следва да бъде отменено.

Водим от горното, Върховен административен съд, Второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 473 /16.03.2015 г. постановено по адм. д. № 291/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, 8-ми състав, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване № П-16000914046193-004-01 /11.11.2014 г. на ТД на НАП, П., с който на [фирма] е отказано възстановяване на надвнесена сума от 3 917, 15 лв, корпоративен данък по смисъла на ЗКПО като

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], К., против Решение № 27 /16.01.2015 г, на Директора на дирекция "ОДОП"П. с което е потвърден Акт за прихващане и възстановяване № П-16000914046193-004-01 /11.11.2014 г. на ТД на НАП, П., РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: