КМЕТЪТ на община Б.д е обжалвал решението от 30.04.2008 г. по адм. д. № 88/08 г. на Благоевградския административен съд, с което е отменена негова заповед от 18.12.2007 г. за поправяне и заздравяване на стена на зимнично помещение. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.
ОТВЕТНИЦИТЕ по касационната жалба не са взели становища, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.
КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна. 1.
Констативният протокол е предвидено от специалния закон на чл. 196, ал. 1 ЗУТ доказателство за посочените в нормата обстоятелства. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказани на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не би била съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, както е приел съдът.
2. В случая правно значимите обстоятелства са били съществувал ли е разпореденият за зазиждане отвор, застрашавал ли е той сградата с увреждане или разрушаване и кои са били нейните собственици като потенциално задължени за зазиждането (чл. 195, ал. 4 вр. ал. 3 ЗУТ). Първото и третото обстоятелство са били установени от съда като безспорни, а за второто констативният протокол не е съдържал установяване, поради което съдът е следвало да прецени била ли е заповедта материално законосъобразна, независимо дали протоколът наистина е бил опорочен.
3. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му.
а. В самата заповед не се сочи причинна връзка между отвора и общо лошото състояние на сградата, напротив, наред с отвора са посочени и редица други извършени строителни работи, всяка от които би могла да е причина за това й състояние. Поради това не е бил налице и пълният фактически състав на чл. 195, ал. 4 вр. ал. 3 ЗУТ, оправомощаващ кмета да издаде заповедта.
б. Даже такава причинна връзка да е съществувала, собственици на сградата, освен жалбоподателката, са били и трети лица, затова не е могло законосъобразно единствено тя да бъде задължена за заздравяването - чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Фактът, че именно тя е направила отвора, е било без значение, тъй като чл. 195, ал. 4 вр. ал. 3 ЗУТ не се интересува от причините за застрашаващото обстоятелство; фактът би бил относим при заповед за премахването на отвора като незаконен строеж, тъй като тогава задължението би паднало върху извършителя - чл. 225, ал. 6, т. 3 ЗУТ.
4. По тези две причини заповедта е подлежала на отмяна като постановена в нарушение на материалния закон, а решението е правилно по резултата си. Касационното оплакване за редовността на констативния протокол е неотносимо към този извод, поради което решението следва да остане в сила.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 30.04.2008 г. по адм. д. № 88/08 г. на Благоевградския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ С. Ч. Г.А.