Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Ц. П. от град София против решение от 15.07.2011 година, постановено по адм. дело №4070/2011 година на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР - 01 -3198/15.12.2009 год. на председателя на комисия, назначена със заповед № Р - 63/03.08.2009 год. на министър - председателя на РБългария, с която на основание ПМС № 190 от 30.07.2009год., с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. С решението съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя за възстановяване на заеманата преди освобождаването му от държавна служба длъжност, като е прекратил производството по делото в тази му част.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдебно-производствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Комисията за ружедане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерството на извънредните ситуации - не е взел становище по касационната жарба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на П. Ц. П. срещу заповед № ЧР - 01 - 3198/15.12.2009 год. на председателя на комисия съгласно заповед № Р - 63/03.08.2009 год. на МС на основание ПМС № 190/30.07.2009год., с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „главен експерт" в сектор "Системи за ранно оповестяване" в отдел „Комуникационни системи и системи за ранно планиране” на дирекция "Комуникационни и информационни системи на" Министерството на извънредните ситуации /МИС/ на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Със същото съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя за възстановяване на заеманата преди освобождаването му от държавна служба длъжност, като е прекратил производството по делото в тази му част. Решаващият съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - председателят на комисията съгласно заповед № Р - 63/03.08.2009год. и в предписаната от закона писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни мотиви защо съдът не приема направеното възражение за липса на компетентност на лицето, издало заповедта, в това число и поради това, че заповедта е издадена след изтичане на срока по т. 6 от решението на Народното събрание от 27.07.2009 год. Административният съд е приел, че служебното правоотношение на жалбоподателя не е запазено при условията на чл. 87а от ЗДСл, като е направил тълкуване на съответни разпоредби от Закона за администрацията относно същността на министерство, като е отбелязал, че закриването на администрацията на министерството по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдм. попада в основанието по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В мотивите на решението е дадено и тълкуване на нормите на чл. 4, ал. 1 от Пост. 190/2009год. и § 63 от ПЗР на ЗИДЗМВР - ДВ бр. 93 от 2009год., въз основа на което е изграден извод, че специалният закон не предвижда преминаване на служебните правоотношения от закритото министерство на извънредните ситуации в министерство на вътрешните работи, а само дава възможност за назначаване на служители от закритото министерство в МВР без провеждането на задължителен конкурс, както и без специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР. Посочено е още, че ЗДСл. не създава задължение за органа по назначаването в случаите на реорганизиране на администрацията да извършва подбор измежду служителите, а преценката кои от служителите да бъдат преназначени в МВР и кои съкратени е въпрос на целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Направен е извод, че е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., тъй като е налице закриване на администрацията, в която е работил жалбоподателя, а преназначаването на някои от служителите от заличеното министерство в МВР не се отразява на законосъобразността на обжалваната заповед, доколкото касае преценка по целесъобразност на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол, а по делото липсват доказателства, че правомощията на органа са упражнени превратно.

Касационната инстанция намира така постановеното решение на административния съд за правилно.

В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Систематизирани обаче, оплакванията на касатора се свеждат до две основни групи : неправилност на извода на административния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган и неправилност на изводите, досежно тълкуването на §63 ат ПЗР на ЗИД на МВР.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти, същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до правилното тълкуване и прилагане на закона.

Първото основно оплакване на касатора е относно изводите на съда по направеното от него възражение за нищожност на издадената заповед. Наведените от него аргументи в тази насока са два: - 1.заповедта е издадена извън месечния срок по т. 6 от решението на Народното събрание от 27.07.2009год., който срок е преклузивен и след изтичането му липсват правомощия на органа по назначаването и 2. издалият заповедта орган не разполага с правомощия да прекратява служебните правоотношение със закритото министерство. Даденият отрицателен отговор на това възражение е правилен, при правилно тълкуване на материалния закон и се споделя от настоящата инстанция.

С решение от 27.07.2009год. Народното събрание на Р. Б., издадено на осн. чл. 84, т. 7 и 108 от Конституцията на Р. Б., е определило състава и структурата на Министерския съвет, като по т. 3 са закрити Министерство на извънредните ситуации, в чиято структура е работил жалбоподателкя и Министерство на държавната администрация и административната реформа. С т. 6 от решението е възложено на МС в едномесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка с преобразуването и закриването на министерства, включително преразпределението на функциите. В изпълнение на това му задължение /§1 от ЗР на постановлението/ специално по отношение на закритото министерство на извънредните ситуации /МИС/ МС на РБ е издал Постановление № 190 от 30.07.2009 год., обн.ДВ бр. 62 от 04.08.2009год., в сила от същата дата, за назначаване на комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МИС. В този смисъл следва да бъде прието, че едномесечния срок, посочен в т. 6 от Решението на Народното събрание определя срока, в който МС следва да издаде съответните нормативни актове за уреждане на правоотношенията, свързани със закриване и преобразуване на министерства. Логически този срок не може да се тълкува в смисъла, посочен в касационната жалба, тъй като организационно-технически е обективно невъзможно да се уредят в рамките на един месец всички правоотношения, възникнали от закриване и преобразуване на министерства. За сравнение в Закона за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ срокът за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването е три месеца - §3, ал. 1 от ПЗР, а срокът за извършване на ликвидацията е определен на три месеца - §4, ал .2 от ПЗР на ЗЗАЧП.

Разпоредбите на Постановление 190 от 30.07.2009 год. също не определят срок, в който следва да бъдат уредени правоотношенията, в това число и със служителите в министерството.

В този смисъл възражението, че заповедта е издадена извън законово установения срок е неоснователно и като е приел същото, административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.

Неоснователно е и оплакването, че председателя на комисия съгласно заповед № Р - 63/03.08.2009 год. на МС на основание ПМС № 190 от 30.07.2009 год. не притежава правомощия за прекратяване на служебните правоотношения. В нормата на чл. 3, т. 3 от Постановление 190 е посочено, че председателят на комисията по чл. 1 урежда служебните и трудовите правоотношения със служителите на закритото министерство. Изложеният довод, че употребеният израз „урежда” няма легална дефиниция, поради което не може да се приеме, че включва и в себе си и правомощие за прекратяване на служебните правоотношения със служителите, не може да бъде споделен.

Предвид на изложеното следва да бъде прието, че издателят на заповедта за прекратяване на служебните правоотношения е разполагал с правомощие за издаването й, и като е стигнал до същият извод, първоинстанционният съд е спазил материалния закон.

Правилно е и даденото тълкуване на разпоредбите на §63 и §64 от ПРЗ на ЗИД на МВР, дадено от административния съд. Нормата на §64 от ПЗР на ЗИД ЗМВР - ДВ, бр. 93 от 2009год., в сила от 24.11.2009год., определя, че държавни служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване, с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание за приемане на структурата на МС на РБ, с което МИС се закрива, се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР. Тълкуването на нормата налагат извода, че не всички служители от закритото МИС могат да бъдат назначени в МВР, а само тези, които извършват посочени в нормата функции, като по делото няма доказателства, длъжността на жалбоподателя да е свързана с изпълняването на такива функции. Употребеният израз „се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на …” пък определя, че правоотношенията на служители, изпълняващи посочени в нормата функции, не преминават автоматично към МВР, а предполагат подаване на молба за назначаване. Следователно, не е налице правоприемство на администрации по смисъла на чл. 87а от ЗДСл.

След като е направил изводи, че обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена при наличието на условията по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост и като правилно и законосъобразно решението му следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Неснователна е жалбата и в частта, в която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Уреждането на хипотезата е дадено в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, която предвижда, че държавният служител се възстановява на заеманата длъжност при отменяне на заповедта за прекратяване на сулжебното му правоотношение, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение.

Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 3528/15.07.2011 година, постановено по адм. дело №4070/2011 година на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ И. С.

М.М.