Образувано е по касационна жалба на Началника на М. Ю., подадена чрез процесуалния му представител юрк. В., срещу решение № 202/23.03.2010г. на СГС, постановено по адм. д. № 683/2007 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 4409-0462/07.11.2006г., издадено от Началника на М. К. /понастоящем М. Ю./.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради противоречия с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касатора, решението е недопустимо, тъй като в производството не е бил конституиран като заинтересовано лице Д. З., спрямо който като адресат на акта решението е породило действието си. Твърди се също, че неправилно е тълкуван закона като е прието, че не е възникнало вносно митническо задължение за наследниците при смърт на вносителя на МПС в рамките на 3-годишния срок от преференциалния внос. П. се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу решение №4409-0462/07.11.2006г. на Началника на М. К..

Ответниците по касационната жалба – В. Й. С. и Л. Б. З. не вземат становище по същата.

Заинтересованата страна Директор на Агенция „Митници” не взема становище.

Заинтересованата страна Директор на ТД на НАП София, чрез юрк. Х., взема становище за основателност на касационната жалба

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо „А” отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея отменителни касационни основания, и при служебна проверка относно валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на обжалваното решение приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС, по адм. Дело образувано на 09.02.2007г. и разгледано по реда на пар. 4, ал. 2 ПЗР АПК, е било решение № 4409-0462/07.11.2006г. на Началника на М. К., мълчаливо потвърдено от Директора на РМД София, с което решение са отменени митнически и данъчни облекчения по ЕАД 5500/4-1572/25.04.2001г., предоставени на основание чл. 4, ал. 1 ПМС №2/93г. и чл. 59, т. 11 ЗДДС и са определени митни сборове по същото ЕАД общо в размер на 2426лв., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2004г., като за заплащането им са задължени лицата В. Й. С., Л. Б. З. и Д. Б. З., наследници на Б. З. С., поч. на 18.02.2004г.

Съдът е приел фактическа обстановка, която не е спорна. С ЕАД 5500/4-1572/25.04.2001г е бил осъществен внос на лек автомобил от Б. З. С., поч. на 18.02.2004г. Вносът е бил освободен от митни сборове, на основание чл. 4, ал. 1 ПМС №2/93г. и чл. 59, т. 11 ЗДДС, поради призната 100% загуба на работоспособност на вносителя. На основание чл. 660 ППЗМ вносът е бил поставен под митнически надзор за 36 месеца, изтичащи на 25.04.2004г. Преди изтичане на този срокът вносителят е починал и е оставил за свои наследници лицата, посочени като задължени за митни сборове в решението на началника на митницата. Единият от наследниците – Д. З. е починал на 01.01.2005г., преди издаване на обжалваното решение. За негов наследник е посочена В. С..

При тези данни съдът намира на първо място, че оплакването за недопустимост е изцяло неоснователно. Л. Д. З. е починал пред издаване на административния акт и поради това не е следвало да бъде негов адресат, а още по-малко да е страна в производството по оспорване на акта. Като е отменил акта изцяло съдът е постановил правилно решение, тъй като по отношение на починалия адресат решението на Началника на митницата не произвежда действие.

Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност. За да отмени решението на началника на М. К., първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не е налице нито една от визираните в чл. 753, ал. 2 ППЗМ хипотези, при които отпада митническото облекчение при внос на предмети за лично ползване от инвалид и възниква вносно митническо задължение. Граматическото тълкуване на разпоредбата налага извода, че отпадането на облекченията се свързва с активно поведение и изразена воля от страна на вносителя. Няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка. Смъртта на наследодателя - инвалид не попада в хипотезите на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на градския съд се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Както правилно е приел решаващият съдебен състав, разпоредбите, с които се определят публични задължения, следва да се прилагат стриктно според точния им смисъл и не могат да се тълкуват разширително. В случая, няма данни процесният автомобил да е бил предмет на сделка от изброените в чл. 753, ал. 2 ППЗМ в тригодишния срок от вноса, а посочената норма не въздига като юридически факт, обосноваващ вносно митническо задължение, смъртта на лице от кръга на тези по чл. 720, ал. 1, т. 1 ППЗМ, след като правото е било упражнено приживе.

С оглед на така изложените съображения, решението на Административен съд-Р у., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо „А” отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решението, постановено на 23.03.2010г. по адм. д. № 683/2007 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III „з” състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ С. П. С.П.