Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба на ”Р. Б.” ЕООД гр. П. против решение № 1200/28.05.13 г., постановено по адм. д. 75/13г. по описа на Административен съд-Пловдив, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт с №131203224 от 04.10.2012г. на старши инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, потвърден с Решение №1536 от 15.12.2012г. на директора на Д”ОУИ”, а понастоящем Д”ОДОП”, гр. П., при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД”ОДОП”), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и е изразил писмено становище по касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд – Пловдив приема за установено, че обжалвания РА е действителен данъчен акт, и при издаването му в частта, с която на „Р. Б.” ЕООД е отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от “Мегаконтракт” ЕООД и “Стойчевстрой” ЕООД не е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът обосновава изводите си въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в съдебното...