Р Е Ш Е Н И Е
№ 640
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 4910 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 2493 от 30.08.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 504 от 10.04.2022 г. по в. гр. д.№ 1239/2021 г. на Софийски апелативен съд, г. о., ІІ състав в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Може ли да се приеме, че е налице приключена реституционна процедура по ЗСПЗЗ в хипотеза, когато възстановяването на собствеността е постановено с решение на органа по поземлена собственост след влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, предхождано от издадено удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица към него, ако не е изработен помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ (в редакцията след ДВ, бр. 31 от 2003 г.)?“.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 262017 от 23.12.2020 г. по гр. д.№ 13427/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І г. о., І-6 състав, с което, по иск, предявен от „Радиоизотоп” ЕООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Е. Т., е признато за установено, че ответниците М. И. А., Ц. И. А., В. С. К., Й. Б. С., Н. Л. И., В. Л. И., Г. К. К. и Н. П. В. не са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-10958 от 08.08.2014 г. на Началника на СГКК - София, с адрес на поземления имот: [населено място], район М., НПЗ „И.”, п. з. „Г.” с площ от 2 056 кв. м., стар идентификатор № ***, номер по предходен план: бивш 26002-част, квартал 2а, при съседи: ПИ с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.
В подадената от Й. Б. С. чрез адвокат И. О. от САК касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е приел за основателно възражение за нарушаване на чл. 13а ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 31/2003 г.), което не е заявено своевременно по делото (не е известно кога е направено и дали изобщо е приемано за разглеждане). Изводите на САС, че не е доказано при възстановяване на собствеността да са били спазени особените процедури за индивидуализиране на границите на процесния имот и на това основание липсва пълно и главно доказване на принадлежността на правото на собственост, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Съгласно СТЕ за територията на процесния имот е било прието частично изменение на ПУП от 1998 г., съобразно което бивш имот 26002 попада в УПИ * от кв. 2а, като с частично изменение, одобрено със Заповед № РД-09-50-583 от 20.10.1998 г. (препотвърдено от СОС през 2003 г.), е образуван кв. 2а в рамките на УПИ *, в който попада и процесният имот. Според касаторката при сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се налага извод, че чл. 13 се прилага в случаите, в които претендираният имот е нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно идентифициран от техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и скицата; процедурата по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ (изработване на помощен план) следва да се изпълни, когато имотът не е нанесен в одобрения кадастрален план и съществуват затруднения при идентифицирането му. От скицата, приложена към решение на СРС, 26-ти състав, е видно, че имот пл.№ * е дигитализиран от ортофотоплан и съвместен със съществуващия кадастрален план на к. л. 652, поради което изводите на въззивната инстанция са напълно погрешни и постановени в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. По делото е доказано, че собствеността е възстановена с Решение № 392 от 05.02.2007 г на ОЗСГ – Панчарево при действието на чл. 11 ППЗСПЗЗ, съгласно който поземлената комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, които не са застроени със сгради, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Въпросът за собствеността на процесния имот и правото на ответниците да претендират неговото възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е решен с влязъл в сила съдебен акт и неговото пререшаване е недопустимо. На следващо място - въззивната инстанция не е обсъдила нито един от доводите във въззивната жалба, което води до неяснота относно тяхното значение за правния спор. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът „РАДИОИЗОТОП“ ЕООД (н) е доказал, че е собственик на процесния имот на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.), но такъв извод не може да се направи при събраните писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според касаторката е погрешен изводът на първоинстанционния съд, че при откритата процедура за приватизация на държавното предприятие „Електрон“, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не е имал правомощието да издаде решение за възстановяване на собствеността върху бившата земеделска земя, собственост на наследодателя на ответниците, включена в капитала на приватизиращото се предприятие, а е следвало да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.) или § 11 от ДР на ЗПСК. Заявено е искане да бъде отменено атакуваното въззивно решение. Касаторката претендира да й бъдат присъдени разноските по воденето на делото пред всички съдебни инстанции.
Ответникът по касация „Радиоизотоп” ЕООД (н), представлявано от синдика Е. Т., не е подал отговор на касационната жалба. В проведеното о. с.з. е заявил становище чрез процесуалния си представител адвокат Е. Д. от САК, обективирано и в писмени бележки. Във връзка със значимия за спора правен въпрос счита, че в случая не може да се говори за незавършена процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Уредената административна процедура включва два етапа, в първия от които се установява правото на възстановяване, а във втория етап се извършва индивидуализация на имота, подлежащ на възстановяване спрямо днешните му характеристики. В случая се преценява дали е осъществено възстановяване на собствеността върху бивш земеделски имот, но сега находящ се в строителните граници. Във фазата по установяване на правото на възстановяване са постановени отказ на ПК, който е обжалван и отменен със съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, признаващо правото на възстановяване. Индивидуализацията на имота се извършва по особен ред от друг орган - техническите органи на общината, като резултатът от тази индивидуализация е задължителен и обвързващ органа по поземлената собственост. В случая във фазата по индивидуализация на имота са постановени заповед на кмета на района по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, въз основа на които е издадено Решение № 392 от 05.02.2007 г на ОЗСГ – Панчарево, с което административната процедура е завършена. Във фазата по индивидуализация обаче е нарушен закона. Съгласно чл. 13а ППЗСПЗЗ, там където няма картна база (одобрен кадастър или кадастрална карта), индивидуализацията се извършва чрез създаване и одобряване на помощен план. Такъв план не е изработен, а индивидуализацията е извършена по ортофото заснемане без одобряване на каквато и да било процедура. Незаконосъобразността на този основен елемент от фактическия състав на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ води до незаконосъобразност на целия административен акт - крайното решение, поради което не може да се говори за незавършен фактически състав (защото е проведена цялата процедура от начало до край), но един елемент е извършен в противоречие с конкретни разпоредби на закона и правилника за неговото приложение. Подчертава, че останалите оплаквания в касационната жалба касаят легитимацията на дружеството, а не обосновка на легитимацията на ответниците, какъвто е предмета на спора по отрицателния установителен иск. Счита, че въззивното решение е законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.
Отговор е депозиран от името на ответниците по иска М. И. А., Ц. И. А., В. С. К., Н. Л. И., В. Л. И. и Г. К. К. чрез адвокат Н. Х. от САК. Поддържат доводите на касаторката и молят въззивното решение да бъде отменено.
Препис от касационната жалба е връчен и на ответницата по иска Н. П. В., от която не е постъпил отговор.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на заявените основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собствеността на посочения по-горе имот при заявено от ищеца твърдение, че същият се явява част от по-голям терен, придобит от дружеството (обявено в несъстоятелност през 2006 г.) при условията на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). През 2014 г. се установило, че е внесено изменение в КККР, в резултат от което процесният имот е нанесен като самостоятелна кадастрална единица и е записан като собственост на наследниците на Й. К. М.. С отговора на исковата молба ответниците са се позовали на приключила в тяхна полза процедура по реституиране на земеделска земя.
Първоинстанционният съд е приел, че с Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗГ - Панчарево е признато и възстановено правото на собственост на ответниците по иска в качеството им на наследници на Й. К. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на имот - нива от 2,262 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на Г., в местност „П.“, имот № *, кад. лист № 652, при граници съгласно означение на вещото лице по гр. д.№ 8470/2005 г. на СРС, 26 състав, направено върху скица към удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗ на район М. № * от 28.10.2004 г. Предявената от „Радиоизотоп” ЕООД (н) претенция е намерена за основателна по съображения, че в полза на ищеца са осъществени елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) досежно територия с площ 12 992 кв. м. и стар идентификатор ***, част от която е процесният ПИ № *** с площ 2 056 кв. м. Постановеното в полза на ответниците решение за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ не е противопоставимо на ищеца по силата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), сега - § 11 от ДР на ЗПСК. С посочените норми е уредена колизията на двете групи права - тези на правоимащите по ЗСПЗЗ и тези, които произтичат от приватизационна сделка, като е дадено предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Нормите регламентират още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните в миналото земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия (сега ОСЗ), на което е придаден конститутивен ефект и то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка.
Сезиран с въззивна жалба срещу решението на първата инстанция, апелативният съд е приел за неправилен акцента, поставен в двете въззивни жалби на ответниците по иска върху недоказаност на принадлежността на правото на собственост на ищеца. Посочено е, че същото се изследва само в рамките на процеса относно процеса при установяване на оспорената от ответниците положителна процесуална предпоставка – правен интерес от търсената защита. СГС е изследвал принадлежността на правото на собственост за ищеца, тъй като е основал изводите си на конкуренция между два придобивни способа – по ЗСПЗЗ и по ЗППДОбП (отм.) и се е позовал на създадената за решаване на тази конкуренция разпоредба, действала към момента на проявление на придобивните основания за двете страни. Според въззивния съд за ответниците е валидна обратната хипотеза– те в условията на пълно и главно доказване е следвало да установят надлежното възникване в тяхна полза на правото на собственост над спорния имот. Като основателно е прието възражението на ищеца, заявено в отговора на въззивните жалби, че е нарушено изискването на чл. 13а ППЗСПЗЗ (в редакцията към изменението, осъществено с ДВ, бр. 31 от 2003 г.). Въззивният съд е приел, че в случая в кадастралната карта са липсвали граници на подлежащия на възстановяване в полза на наследниците на Й. К. М. имот. Поради това, с оглед коректното определяне границите на имота, следвало е да се изработи помощен план, скица от който да съпътства удостоверението по чл. 13, ал. 5 ЗСПЗЗ. Приетата по делото техническа експертиза е категорична, че помощен план не е бил изработван. Действащ и понастоящем е ПУП от 1983 г. Идентификацията на имота, предмет на възстановителното Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗ Панчарево, е на база изработен ортофото план за територията по летене от 50 г. и анкетиране от фирма, извършваща земеразделяне. Прието е, че в случая липсва ясна индивидуализация на реституирания имот, което не позволява да се провери дали, след като той попада в урбанизирана територия, не е изцяло или частично застроен, а свободните от застрояване площи дали не са с естество на обслужващи спрямо сгради, застроени в имота или в непосредствена близост с него. Така САС е аргументирал извода си, че ответниците не са доказали при възстановяването на земеделската земя да са били спазени особените процедури, регламентирани от специалния закон за индивидуализиране на границите на имота. На това основание е прието, че липсва пълно и главно доказване на принадлежността на право на собственост върху процесния имот с идентификатор ***. Издаденият от нотариус Ив. Д. нотариален акт в полза на ответниците на база наследяване и възстановяване на земеделска земя е констативен и не създава, а установява подлежащи на оспорване права.
По правния въпрос, представляващ основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/1997 г. на ВКС, ОСГК, конститутивно действие по отношение възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат решенията на общинските органи по поземлената собственост по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. За да настъпи това действие, имотът, който се реституира трябва да е индивидуализиран достатъчно като обект на правото на собственост по действащия план на населеното място или по картата на възстановената собственост.
Когато административният орган откаже възстановяването на собствеността, неговото решение подлежи на обжалване по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Производството по обжалване е съдебно-административно и в него (според изричната разпоредба на закона) съдът решава спора по същество, но този спор е само относно наличието на предпоставките за реституция. Решението в административното производство не обвързва гражданския съд, разглеждащ последващ спор за собствеността на имота (с изключение на случаите, когато се противопоставя на Държавата – съобразно ТР № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д.№ 5/2011 г. на ВКС, ОСГК, или неин правоприемник - когато правоприемството е настъпило след постановяването на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ); то не е противопоставимо на лица, заявяващи свои права върху обекта на реституционната претенция, които не са участвали в това производство, както и не приключва реституционната процедура по ЗСПЗЗ. Доколкото е изразил становище, че няма пречки за възстановяване на имота, респ. – го е описал с индивидуализиращи белези, съдът е направил това за нуждите на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. За приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ е необходимо постановяването на решение на общинския орган по поземлената собственост.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ (в редакцията съоразно ДВ, бр. 31/2003 г.), за имотите в границите на урбанизираните територии органът по поземлената собственост постановява решение за възстановяване правото на собственост въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, които съдържат данни дали имотът е нанесен в кадастралния план, респ. - в КК (ако такава е одобрена), с кой номер, на кого е записан, има ли учредено право на строеж към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и дали е реализирано законно строителство, какъв е размерът на свободната и на застроената площ. Когато заявеният за възстановяване имот не е заснет в кадастралната карта (кадастралния план), нормата на чл. 13а ППЗСПЗЗ (нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) изисква изработване на помощен план, който да отразява границите на бившите имоти, границите и номерата на имотите по действащия кадастрален план, а след влизане в сила на ЗКИР - по одобрената кадастрална карта, където има такава. Определянето им става въз основа на съдебни решения и скици, неразделни части към тях, кадастрални и комасационни планове, застроителни планове и въз основа на аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за създаване на регистъра на бившите имоти. След измененията на чл. 13а ППЗСПЗЗ от 2003 г., тези планове се изработват по правилата в ЗКИР и е предвидено допуснатите в тях непълноти и грешки да се отстраняват само по административен ред. Цитираните правила регламентират индивидуализирането на подлежащия на реституиране имот, установяването на идентичност между притежавания и възстановения имот - с оглед възстановяване на собствеността по начина, регламентиран с правилото на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, предвиждащо, че правото на собственост върху бивши земеделски земи, които са включени в границите на урбанизираните територии, се възстановява само в стари реални граници. В случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота (която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него, издадена от органа по поземлена собственост), се извършва чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица (така - Решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр. д.№ 1134/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.).
При спор за собствеността на така реституирания имот позитивното решение на органа по поземлена собственост има легитимиращо действие, но, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, когато се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, допустимо е гражданският съд да се произнесе инцидентно по неговата законосъобразност. Третата за административното производство страна може да възразява както срещу валидността (като основанията за нищожност на административния акт са териториална, йерархическа и материална некомпетентност на административния орган - така: Решение № 454 от 09.12.2011 г. по гр. д.№ 1423/2010 г., ВКС, I г. о.), така и срещу материалната законосъобразност на административния акт. При съобразяване с принципа, от който са изведени постановките на Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д.№ 9/2012 г. на ВКС, ОСГК, възраженията срещу материалната законосъобразност на реституционното решение, заявени от такава страна, следва да бъдат ограничени само в рамките на противопоставените от нея права. Страна, която не повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на значимия за спора правен въпрос и данните по делото, основателно се явява оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила. Апелативният съд е приел, че е нарушено изискването на чл. 13а ППЗСПЗЗ с произтичаща от това материална незаконосъобразност и отречен реституционен ефект на Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗГ – Панчарево. Обсъждането по същество на поддържаното в тази връзка възражение от страна на „Радиоизотоп” ЕООД (н) е процесуално недопустимо, тъй като този довод не касае елементи от придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), което е противопоставено на ответниците с исковата молба. В хипотеза от вида на разглежданата възраженията на страната, неучаствала в административното производство, срещу материалната незаконосъобразност на решението на органа по поземлената собственост следва да бъдат ограничени само в рамките на заявените от нея противопоставими права. Такава страна не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. - неговият наследодател, не е било собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че имотът, възстановен с решението на ОСЗ, не е идентичен с притежаваният преди колективизацията. Тъй като предназначението на издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ и на помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ е именно да установят идентичността между имота преди колективизацията с имот към момента на реституцията, дружеството, заявяващо права на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.), може да оспорва материалната законосъобразност на решението на ОСЗГ само поради нарушение на чл.10б ЗСПЗЗ и § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), респ. - § 11 от ДР на ЗПСК, но не и поради това, че при установяване на идентичността на възстановения с колективизирания имот са допуснати нарушения на чл. 13 и чл. 13а ППЗСПЗЗ. Прилагането на различен подход би било в противоречие с принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон, а именно: имотите да се възстановят на лицата, от които са отнети, гаранция за което е зачитане на легитимиращото действие на решенията на ОСЗ (ОСЗГ, ПК) за възстановяване на собствеността, постановени при облекчен режим на доказване на притежаваните земеделски земи в административното производство и при комплексна преценка за идентичност между бившите и новите имоти въз основа на информация за цялата местност или части от нея, каквато преценка не може да се извърши в рамките на конкретно гражданско дело.
На следващо място - дори да бе принципно допустимо, възражението на „Радиоизотоп” ЕООД (н) е заявено несвоевременно (макар и не едва с отговора на въззивната жалба, както е приел въззивният съд), което е самостоятелна причина същото да не бъде разглеждано по същество, тъй като е преклудирано. Въззивното решение е постановено в производство по отрицателен установителен иск за собственост, характеризиращо се със специфики. Както е разяснено с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при отрицателния установителен иск основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег, поради което с уважаването на такъв иск претендираното от ответника право се явява отречено с оглед на всички възможни негови основания; тъй като твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда; този юридически факт се въвежда в процеса от ответника, а надлежното процесуално действие в тази връзка е отговорът на исковата молба, депозиран в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. С оглед принципа за равенство на страните в процеса (чл. 9 ГПК), при липсата на задължение препис от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца и при отсъствието на установен в закона специален срок за заявяване на конкретни възражения срещу въведеното от ответника по отрицателния установителен иск правопораждащо основание, налага се извод, че за правопораждащото основание ищецът може да узнае за първи път от връчения му проект за доклад (чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК), а да заяви възражения срещу неговото валидно възникване и съществуване – по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК. С оглед правилото на чл. 146, ал. 3 ГПК и при отсъствие на изключенията по чл. 147 ГПК незаявените възражения се преклудират с приключване на първото по делото заседание.
В случая първото по делото заседание е приключило на 25.09.2018 г. В него преписката по заявлението на наследниците на Й. К. М. е представена от процесуалния представител на ищеца, но възражение за нарушението на чл. 13а ППЗСПЗЗ не е заявено, поради което (при отсъствие на изключенията по чл. 147 ГПК) същото е преклудирано, считано от посочената дата. Повдигането му за първи път с писмените бележки пред първоинстанционния съд (21.12.2020 г.) е в нарушение на процесуалните правила, поради което въззивният съд не е разполагал с правомощие да обсъжда по същество този довод, застъпен и в отговора на въззивната жалба.
Основателно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение на чл. 12 ГПК поради необсъждане на оплакванията във въззивната жалба срещу придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП (отм.). В тази връзка неправилно е прието, че принадлежността на правото на собственост на ищеца се изследва само в рамките на процеса относно процеса при установяване на оспорената от ответниците положителна процесуална предпоставка – правен интерес от търсената защита. В практиката на ВКС, формирана след ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че тази постановка е принципно важима, когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато обаче ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника. В този случай обаче доказването, че спорното право принадлежи на ищеца се превръща във въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Така въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот (така: Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д.№ 4705/2015 год. на ВКС, II г. о., Решение № 60078 от 13.09.2021 г. по гр. д.№ 3368/2020 год. на ВКС, II г. о.).
В случая отстраняването на така допуснатото процесуално нарушение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, в която връзка съставът на ВКС намира следното:
Касаторката, като лице от кръга на наследниците на Й. К. М., се ползва от легитимиращия ефект на Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗГ – Панчарево, с което е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на имот - нива от 2,262 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на Г., в местност „П.“, имот № *, кад. лист № 652, при граници съгласно означение на вещото лице по гр. д.№ 8470/2005 г. на СРС, 26 състав, върху скица към удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗ на район М. № 2409 от 28.10.2004 г. Част от така описания недвижим имот понастоящем е заснет в кадастралната карта като ПИ № *** с площ 2 056 кв. м. – част от територия с площ 12 992 кв. м. и стар идентификатор ***, за която ищецът поддържа, че е придобил собствеността на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Установено е, че решението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е постановено, след образуването на ищцовото дружество, а последното е резултат от извършено преобразуване на фирма с държавно участие („Електрон“ – София) съобразно Разпореждане на МС № 20 от 20.09.1991 г. Тъй като възникването на самостоятелния правен субект „Радиоизотоп” ЕООД предхожда приключването на реституцията по ЗСПЗЗ, за него постановеното с изр. 2 от диспозитива на ТР № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д.№ 5/2011 г. на ВКС, ОСГК не намира приложение и не се явява обвързан от Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗГ – Панчарево (в същия смисъл: Решение № 60109 от 17.01.2022 г. по гр. д.№ 1287/2021 г. на ВКС, I г. о.).
Съобразно действащата към 05.02.2007 г. разпоредба на § 11 от ДР на ЗПСК, в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, последните получават обезщетение (акции и дялове на дружеството по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, а когато акциите или дяловете - собственост на държавата или на общината, са недостатъчни - компенсаторни записи за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции). В тези случаи органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощие да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на предприятието, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици. Ако все пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно - на търговското дружество. Разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на органа по поземлената собственост, което има конститутивен ефект. Затова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка (така: Решение № 78 от 08.07.2010 г. по гр. д.№ 4543/2008 г. на ВКС, I г. о., Решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр. д.№ 3215/2013 г. на ВКС, II г. о.).
Според т. 2.Г. от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, фактическият състав на придобивния способ, уреден с чл. 17а ЗППДОбП (отм.), а преди това – с чл. 1 от Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: Държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Не се изисква извършването на други действия като „осчетоводяване“, „заприходяване в баланса“ и др. подобни, в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ. Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление се е извършвало с административни актове при образуването на държавно предприятие или в по-късен момент. В рамките на възникнал спор за собственост, предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства (самият административен акт за предоставяне на това право), така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.
Съвкупният анализ на събраните по настоящото дело доказателства обосновава извод, че процесният ПИ № *** е включен в активите на преобразуваното еднолично търговско дружество със 100% държавно имущество. Съобразно неоспореното заключение на СТЕ процесният имот изцяло попада в границите на имота по АДС № 6328 от 06.10.1969 г. на Ленински РНС, АДС № 2651 от м. октомври 1969 г. на РНС „Девети септември“ и АДС № 2736 от 07.04.1970 г. на РНС „Девети септември“, представляващ парцел * от кв. 39, предаден за ползване на Дирекция „Изотоп“ при Министерство на машиностроенето – т. 7 от АДС № 2736/1970 г. В продължение на удостовереното в т. 7 на АДС № 2736/1970 г. е описано правоприемството между Дирекция „Изотоп“, ДСО „Електрон“ и фирма „Електрон“, респ. – осъщественото последователно предаване на ползването на имота между посочените структури, последната от които се явява пряк праводател на ищеца. С Разпореждане № 20 от 20.09.1991 г. на МС, считано от 16.09.1991 г. е прекратена дейността на фирмата с държавно участие „Електрон“ – София, като е постановено преобразуването в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Наред с това, съгласно Приложение № 31 към чл. 1 от Разпореждането, е образувано ищцовото еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Радиоизотоп“ ЕООД – на основата на имуществото на Предприятието за радиоизотопни изделия - гр. София, поемайки съответната част от активите и пасивите и другите права и задължения на фирма „Електрон“ - гр. София, съгласно разделителен протокол (т. 2 от Приложение № 31). Такъв е съставен на 12.12.1991 г. и в текста му е посочено, че правата по акт № 6328/69 г. на Ленински РНС за държавна собственост във връзка със 71 000 кв. м., от които 65 228 кв. м. държавен имот и 5 772 кв. м. на частни лица, индивидуализиран като парцел * в квартал 2, НПЗ „И.“, под зона „Г.“, местност К., се предоставя на „Радиоизотоп“ ЕООД. Доколкото недвижимият имот е индивидуализиран съобразно означението му в действащия регулационен план от 1983 г., без данни каквато и да е част от посочения парцел * да е изключена от предоставената на „Радиоизотоп“ ЕООД земя, ВКС приема, че елемент от капитала на новообразуваното дружество е целият парцел *, независимо от описанието, касаещо площта му. Площта, за разлика от отразяването в действащия план, не представлява индивидуализиращ белег на недвижимите имоти, предвид което и при липсата на данни за ограничаване на предоставения имот в граници, различни от произтичащите от плана, не е налице основание да се приеме, че каквато и да е част от парцел * в квартал 2, НПЗ „И.“, под зона „Г.“, местност К. е изключена от капитала на „Радиоизотоп“ ЕООД. Други изводи не произтичат и от останалите събрани по делото доказателства. Тъкмо обратното - съобразно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в частта Вещноправен режим на имуществото на дружеството А Активи в изготвения към м. 10 1999 г. Правен анализ е посочено, че актив представлява теренът с площ 86 000 кв. м. по АДС № 6328/06.10.1969 г., съставляващ парцел *, кв. 39, м. „К.“ по действащия към 1969 г. план на [населено място]. Не са налице счетоводни данни за последващи отписвания на активи, в това число земя. Събраните по делото доказателства удовлетворяват изискванията, разяснени с т. 2.Г. от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК относно наличието на преки и/или непреки доказателства за собствеността на Държавата и предоставянето на целия терен на парцел * в квартал 2, НПЗ „И.“, под зона „Г.“, местност К., на „Радиоизотоп“ ЕООД, обуславящи настъпването на вещно-транслативния ефект на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) в полза на ищцовото дружество. Неоснователни са оплакванията за допуснато в тази връзка нарушение на чл. 183 ГПК. Действително първоинстанционният съд е постановил задължение за ищеца да представи оригиналите или официално заверени преписи на АДС № 6328/1969 г., разделителния протокол от 12.12.1991 г., възражението към него и Приложение № 31 (последното - представляващо необнародвана част от обнародваното в Държавен вестник РМС № 20/1991 г. /съгласно чл. 10 от Разпореждането/ и намиращо се по делото в препис с налични заверки от началника на отдел „Обща канцелария“ на МС и фирмено отделение на СГС, регистрация 1991 г.). Последвали са процесуални действия на ищеца за изпълнение на това задължение. АДС № 6328/1969 г. е представен в препис с официална заверка от Столична община, съхраняван в този вид от Областен управител на О. С. с което задължението е изпълнено. Изпълнение е налице и относно възражението на управителя на „Радиоизотоп“ ЕООД инж. М. Ц., което е представено в препис с официална заверка от Министерство на икономиката. Видно от неговото съдържание, Разделителният протокол за установяване имуществото, активите, пасивите и другите задължения между фирма „Електрон“ и „Радиоизотоп“ ЕООД е съставен именно на 12.12.1991 г. Същият извод произтича и от съдържанието на Протокол от 12.12.1991 г., представен в препис с официална заверка от Дирекция „ЦДА“, фонд 1095, инв. опис № 1, А.Е. № 101, видно от който приложенията към протокола (включително относно бюджетни и кредитни задължения, дълготрайни материални активи и др.) остават на временно отговорно пазене в субект, различен от „Радиоизотоп“ ЕООД - „Електрон“-Консорциум ООД, при председателя на Ликвидационната комисия В.. Съвместният анализ на съдържанието на представените в официално заверени преписи документи потвърждава съществуването, датата на съставяне и верността на съдържанието на разделителния протокол от 12.12.1991 г., представен в заверен от страната препис, поради което не се констатира основание този документ да бъде изключен от обсъждане на събраните по делото доказателства.
В обобщение – в полза на ищеца е осъществено придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП, поради което и на основание § 11 от ДР на ЗПСК постановеното в полза на ответниците по иска решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ се явява материално незаконосъобразно и при условията на чл. 17, ал. 2 ГПК то не може да бъде зачетено в настоящия процес. Придобитото от ищеца право едновременно обосновава както наличието на правен интерес по предявения отрицателен установителен иск за собствеността на процесния ПИ № *** с площ 2 056 кв. м., така и основателността на същия. Макар и по различни съображения, въззивният съд е достигнал до същия краен резултат, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По отговорността за разноските:
С оглед резултата от настоящото производство касаторката дължи да заплати на ответника по касация разноските, направени от последния за защитата му пред ВКС - сумата 1 500 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Самата касаторка няма право да се възстановят разноски за защитата пред ВКС.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 504 от 10.04.2022 г. по в. гр. д.№ 1239/2021 г. на Софийски апелативен съд, г. о., ІІ състав.
ОСЪЖДА Й. Б. С. ДА ЗАПЛАТИ на „Радиоизотоп“ ЕООД ((в несъстоятелност) сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: