Производството е по реда на

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с

чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) .

Образувано е по касационна жалба от Х. И. Х. от гр. Г. О., против

решение № 1853/10.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1381/2013 г.

по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 07-ГВ-4/07.03.2013 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се издаде друг, с който административният орган да бъде задължен да изплати дължимите суми.

Ответникът - директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ФГВРС) при Националния осигурителен институт поддържа становище за неоснователност касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК

и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Х. И. Х. срещу разпореждане № 07-ГВ-4/07.03.2013 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане с мотиви, че неизплатените трудови възнаграждения за м. януари 2008 г., м. януари и м. февруари 2009 г. в размер на 700 лв. не попадат в периодите по чл. 22 и чл. 23...