О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3870

София 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. И. ЧЛЕНОВЕ: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.№ 29 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. К. С. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Н. против въззивно решение № 542 от 14.04.2022г. по в. гр. д. № 1834 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 6.11.2020г. по гр. д. № 15675/2017г. на Софийски градски съд, като е отхвърлен иска му против “Ю. Б. АД, с правно основание чл.439 ГПК за установяване несъществуването поради изтекла давност на вземанията на банката по издадена заповед за изпълние по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 10.01.2012г., издаден по ч. гр. д.№ 55934/2020г. на СРС и са присъдени разноски.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от “Ю. Б. АД чрез процесуалния представител адвокат М., с който изразява становище за недопустимост, поради липса на въпрос отговарящ на изискванията за общо основание за допустимост и на посочените специални основания. Счита постановеният въззивен акт за правилен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд, във връзка с предявения отрицателен установителен иск е приел следното: Въз основа на издаден на 10.01.2012г. изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 55934/2010г. на СРС са били образувани две изпълнителни дела. Последното извършено изпълнително действие по първото образувано изпълнително дело е във връзка с направено искане от взискателя от 27.06.2012г. за извършване на нова публична продан на описания недвижим имот на длъжника. Това изпълнително дело е било прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Второто изпълнително дело е образувано на 10.04.2017г., въз основа на подадена от кредитора молба по чл.426 ГПК. По него са извършвани изпълнителни действия както следва: наложена възбрана на 6.07.2017г., насрочени описи и оценка въз основа на молба от 19.07.2017г. първоначално за 10.08.2017г. и след това пренасрочвани неколкократно до 8.02.2018г. На 10.01.2018г. изпълнителното производство е спряно, като обезпечителна мярка по настоящето исково производство. Въззивният съд, като е съобразил, че пред вид разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК оспорването на вземането въз основа на факти, настъпили преди 15.03.2012г. е недопустимо и като е отчел, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова петгодишна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД, която се прекъсва с всяко предприето изпълнително действие, е преценил предявения иск за неоснователен. Посочил е, че с предприетото на 10.04.2017г. действие е прекъсната започналата да тече от 27.06.2012г. давност, като е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Към момента на подаване на исковата молба /на 1.12.2017г./ той не е изтекъл.

Касаторът е приложил изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК: 1. За очевидна неправилност на постановения въззивен акт, 2. Дължи ли въззивният съд обсъждане на всички ангажирани доказателства и на изложените от страните доводи и следва ли да ги обсъди заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и твърдения на страните?, 3. Длъжен ли е съдът да зачете последиците от прекратяване на изпълнителното дело поради перемция, изразяващи се в обезсилване по право на предприетите изпълнителни действия и поради това, невъзможност тези действия да са прекъснали погасителната давност, по смисъла на чл.116, б.“в“ЗЗД? Обезсилва ли се по право искането на взискателя за извършване на нова публична продан, ако същата не е извършена?, 4. Молбата за изпълнение, съдържаща искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия – запор и възбрана - представлява ли предприемане на принудително изпълнение и прекъсната ли е с нея давността, ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателя отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил тяхното прилагане? Кога се прекъсва давността – с предприемането на изпълнително действие или с неговото поискване?, 5. Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемция по изпълнителното дело? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в постановени съдебни актове, на които се позовава.

С определение № 1009 от 9.05.2023г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т. д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Към настоящия момент е налице Тълкувателно решение по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба.

Доколкото постановеният въззивен акт е в съответствие с вече уеднаквената съдебна практика – след постановяване на Тълкувателно решене № 3 по т. д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 2 по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. С посочената задължителна съдебна практика е даден отговор на всички поставени от касатора въпроси. Определяща за тях е т.3 от Тълкувателно решение № 2 по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС , съгласно която „погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“. В този смисъл, във връзка с третия и петия от поставените въпроси следва да се посочи, че съгласно посоченото в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 2 по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС - кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Погасителната давност не зависи от по-късно настъпилата перемпция и тя е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. След като първоначално образуваното изпълнително дело е прекратено по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и кредиторът е направил ново искане за изпълнение /както е в случая/, съдебният изпълнител е длъжен да образува ново дело и да изпълни. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора и давността се брои от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.

Отговорът на въпрос № 4 е даден с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т. д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“, независимо че в чл.116 б.“в“ ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят е този, който „трябва да поддържа със своите действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ“. Давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителният процес, обаче кредиторът винаги може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото не е удовлетворен/ или да бездейства /да не иска нови изпълнителни способи/. В случая, въззивният съд е приел, че от значение за изхода на спора е факта, че не се установява период от пет години, през който взискателят да е бездействал.

Относно втория поставен въпрос, следва да се посочи, че – пред вид гореизложените подробни мотиви, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, като се произнесе по всички доводи, възражения и искания на страните.

Не е налице и очевидна неправилност /в какъвто смисъл е първият поставен въпрос/. Очевидната неправилност като самостоятелно, специално основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК, не е идентична с основанието по чл.281, т.3 ГПК, а изисква видимо тежко нарушение на закона, материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, каквито в случая – не се установяват.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д.№ 29 по описа за 2023г. на Върховен касационен съд.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 542 от 14.04.2022г. по в. гр. д. № 1834 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :