О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 197

гр. София, 10.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3769/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3397/30.06.2021 г. на К. К. Б., К. П. П. и Г. П. Д., чрез пълномощника адвокат П. Ч., срещу въззивно решение № 72/19.05.2021 г. по гр. д. № 456/2021 г. на Окръжен съд - Бургас.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Законосъобразно ли е заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза да се основава единствено на свидетелски показания дадени в хода на делото; 2. Налице ли са специални знания на вещото лице по смисъла на чл. 195 ГПК, след като експертизата е изготвена единствено върху свидетелски показания. Законосъобразно ли е съдебното решение да почива на това заключение; 3. Налице ли е материалноправна легитимация на ищеца по установителен иск за собственост, когато същият твърди, че недвижим имот, собствен на Д. Р. М., е придобит от него по наследство от майка му Т. Р. М., като липсата на идентичност в имената между купувача на недвижимия имот по нотариален акт и майка му се дължи на обичая; 4. Може ли да се тълкуват разширително разпоредбите на чл. 472 ГПК /отм./, вр. с чл. 476 ГПК /отм./, съответстващи на чл. 576, вр. чл. 580, т. 3 ГПК, като участниците в нотариалното производство бъдат записвани със съкратени, умалителни имена или с прозвища; 5. Нищожно ли е нотариалното действие, респ., сделката обективирана в НА № 46, том VII, дело № 2211/11.10.1969 г. на нотариус Т. Т., съгласно разпоредбата на чл. 472 ГПК /отм./, вр. чл. 576 ГПК, тъй като в нотариалния акт не са посочени името, бащиното и фамилното име на лицата, участващи в производството.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 42/10.02.2011 г. по гр. д. № 423/2010 г. на ВКС, III г. о.; Тълкувателно решение № 10/2012г. от 05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ВКС, ОСГК и решение № 266/22.10.2013 г. по гр. д. № 3513/2013 г. на ВКС, I г. о.

С. Д. М. е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 260931/23.12.2020 г., поправено с решение № 260298/12.02.2021 г. по гр. д. № 7024/2019 г. на Районен съд - Бургас, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК съдът е приел за установено по отношение на К. К. Б. и Г. П. Д. и К. П. П., като наследници на починалата в хода на процеса К. К. П., че С. Д. М. е собственик на ПИ с идентификатор *** с площ от 814 кв. м. по КККР на [населено място], с адрес [населено място], местност „Б.“, идентичен с описания в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том VII, дело № 2211/11.10.1969 г. имот, съставляващ реално обособена част с площ от 1 дка. от нива, цялата с площ от 8 дка., в местност „Б.“, землище на [населено място].

Въззивният съд е споделил изцяло изложените от първата инстанция мотиви и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Приел е за установено, че наследодателите на ищеца са придобили с договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт през 1969 г. нива, с площ от 1 дка в местността Б. от лицата И. П., А. П. и С. П.. Продавачите се легитимирали с констативен нотариален акт, съставен на основание протокол за замяна на Комисията по ТПС, с който същите са отстъпили нива с площ от 8 дка. в местността Ш., като са получили нива от 8 дка. в местността Б.. Наследодателят на ответниците е бил оземлен по реда на ЗССНБ и в негова полза е издаден нотариален акт за собственост за ниви в местността К. , с площ 21.8 дка. и 20 дка. Имотите са внесени в ТКЗС и върху тях е признато право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ - с план за замеразделяне и в стари граници, като със Заповед № 1120/13.05.2011 г. на Кмета на [община], е възстановено правото на собственост върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], местност Б., с площ 814 кв. м. Налице е идентичност на имота, възстановен на ответниците, и имота, придобит от наследодателите на ищеца. Същият попада в зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, като върху него не е предоставяно право на ползване на трети лица.

Съдът е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на решението, поради постановяването му по отношение на починало лице - ответницата К. К. П., тъй като правоприемниците и /наследници по закон/ Г. Д. и К. П. са конституирани и са участвали в процеса. Оплакванията, касаещи идентичност на купувача по нотариален акт № 46/11.10.1969 г. Д. М. и наследодателката Т. М. са приети за неоснователни, тъй като към момента на раждане на наследодателката - 1941 г., регистрите на населението не са били в достатъчно прецизни и в някои случаи в официални документи лицата са записвани със съкратени или умалителни имена и дори с прозвища. В случая преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, наследодателите на ищеца са придобили имота от лица, получили го в замяна по реда на ЗТПС, върху който са изградили и постройка. Извършената замяна е породила действие, поради което реституцията в полза ответниците е следвало да се извърши върху получените при замяната имоти, а не върху дадените при замяната. При това положение наследодателите на ищеца са придобили правото на собственост върху процесния имот, той не е подлежал на реституция.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Първият и вторият въпрос, касаещи изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, не могат да обусловят допускане на решението до касация. Така, както са поставени, тези въпроси не са правни, а са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК. Освен това по тях липсват мотиви на въззивния съд и не могат да бъдат преценени като относими. Следва да се допълни /макар касаторът да не сочи, за кое от двете заключения на техническата експертиза са оплакванията му/,че в заключенията се посочва, че са изготвени въз основа на приетите по делото доказателства, справки в общината, ОДЗ, СГКК. Касаторът е разполагал с процесуални възможности да прави изявления и искания по чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК. Тези въпроси не могат да се разгледат от касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК. Третият въпрос е по съществото на спора и изисква преценка на доказателствата и фактите по делото, което също не може да се извърши в производството по предварителна селекция на касационната жалба.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по четвъртия и петия въпрос от изложението относно тълкуването на разпоредбите на чл. 472 ГПК /отм./, вр. с чл. 476 ГПК /отм./, съответстващи на чл. 576, вр. чл. 580, т. 3 ГПК, и наличието на нищожност на нотариално действие, поради непосочване на името на страна, участваща в нотариалното производство. В мотивите на обжалваното решение се посочва, че в случая е налице идентичност на купувача по нотариален акт № 46/11.10.1969 г. Д. М. и наследодателката Т. М.. Въззивният съд не е извършил разширително тълкуване на посочените от касатора норми на ГПК/1952г./ и на ГПК /2007г./.След като е обсъдил всички данни по делото е достигнал до извод, че имената Т. Р. М. и Д. Р. М. са имена на едно и също лице – майката на ищеца. Посоченото решение № 42/2011г. по гр. д.№423/2010г. на ВКС, ІІІг. о. е неотносимо, тъй като касае въведеното с чл. 580, т. 3 ГПК /2007г./ изискване за посочване на ЕГН на участниците в нотариалното производство, както и въведеното с последващото изменение /§23 ЗИД ГПК, ДВ, бр. 50/2008г./ изискване за описание и на техните документи за самоличност. В останалата си част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа касационни оплаквания, в т. ч. относно липсата на мотиви и съображения по отношение на твърдението на ответника по иска, че е придобил имота по давност.Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК като е прието, че това твърдение е недоказано. Не е доказано осъществяването на фактическа власт върху имота от страна на ответниците, чиято е доказателствената тежест да установят този елемент на фактическия състав на чл. 79 ЗС. Ето защо и посочената практика на ВКС, приемаща, че е допустимо придобиването на собственост върху възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот с кратката петгодишна давност, когато са налице условията за това, е изцяло неотносима.

Соченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано. Не е посочено какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в посочените от касатора правни норми, каквито данни в случая липсват. Следователно касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. В обжалваното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба С. Д. М. следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72/19.05.2021 г. по гр. д. № 456/2021 г. на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА К. К. Б., К. П. П. и Г. П. Д. да заплатят на С. Д. М. сумата от 600 лв. разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ