О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 391София, 10.05.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: М. П.

Членове: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 3037/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СД „Д. Й. - О. И. - ЕЗОКС“, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ж. Ч., срещу решение №12553 от 23.12.2020 г. по в. гр. дело №4220/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4897 от 02.07.2019 г. по гр. дело № 7451/2018 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. А. О. осъдителен иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 98826 лв. (след допуснатото в проведеното на 02.04.2019 г. открито съдебно заседание изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди при разваляне на предварителен договор за продажба на недвижими имоти, сключен на 13.02.2009 г. - паричната равностойност на отчуждени в полза на трето лице 11 недвижими имоти, предмет на предварителния договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.01.2018 г., до окончателното заплащане на сумата.

Ответникът по касационната жалба А. А. О., [населено място], чрез адвокат К. К., оспорва касационната жалба и иска присъждане на разноски.

Въззивният съд е приел, че от предварителен договор за покупко-продажба, сключен между страните по делото на 13.02.2009 г., е възникнало задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба, т. е. А. А. О. да прехвърли на възмездно правно основание 122 земеделски имота срещу поетото насрещно парично задължение - за заплащане на продажна цена общо в размер на сумата от 700000 лв., като в нейната стойност се включва и поетото задължение по делегация купувачът да погасява остатъчните задължения (съобразно уговорките на страните - в размер на 208000 лв.) на кредитополучателя „Агромат” ЕООД по договори за банков кредит.

Страните не спорят, че обещателят не е изпълнил своето договорно задължение да прехвърли правото на собственост върху първите 11 земеделски имота, описани в Раздел I от предварителния договор (това обстоятелство се установява и от съпоставката на земеделските земи, обект на процесния предварителен договор, с тези, предмет на двата договора за покупко-продажба, обективирани в н. а. № 99, съставен по н. д. № 891/14.12.2010 г. и н. а. № 52, съставен по н. д. № 24/26.01.2016 г.).

Съгласно клаузата, уговорена в чл. 2.1., б. „А” от предварителния договор, страните са постигнали съгласие процесните имоти (по Раздел I) да бъдат прехвърлени от обещателя на купувача най-късно („в срок до 31.08.2009 год.”) след заплащане на част от общо уговорената продажна цена в размер на сумата от 300000 лв. (100000 лв. - до 05.02.2009 г.; 150000 лв. - до 31.03.2009 г. и 50000 лв. - до 31.08.2009 г.).

Купувачът по предварителния договор е заплатил до 31.08.2009 г. на обещателя именно общо сумата от 300000 лв. - съобразно уговореното в чл. 2.1., б. „А” от предварителния договор (100000 лв. - на 13.02.2009 г.; 50000 лв. - на 27.05.2009 г.; 50000 лв. - на 03.04.2009 г.; 50000 лв. - на 22.04.2009 г. и 50000 лв. - на 17.07.2009 г.). Следователно, изискуемостта на задължението за сключване на окончателния договор съвпада с началото на течене на уредената в чл. 87, ал. 5 ЗЗД обща (5-годишна) давност за надлежното упражняване на вече породеното потестативно право за извънсъдебно разваляне на договора с едностранно волеизявление на изправния кредитор. Процесните 11 имота е следвало да бъдат прехвърлени от ответника на ищеца след заплащане на първите три погасителни вноски (общо в размер на сумата от 300000 лв.) - до 31.08.2009 г. (арг. чл. 2.1., б. „А” от договора), но не по-късно от 06.08.2010 год. (арг. чл. 5.1. от договора). Изискуемостта на основното непарично задължение на ответника - за сключване на окончателния договор (за прехвърляне правото на собственост върху процесните 11 земеделски земи), е настъпила най-късно на 06.08.2010 г., от който момент е започнала да тече регламентираната в чл. 87, ал. 5 ЗЗД обща (5-годишна) погасителна давност за надлежното упражняване на потестативното право с едностранно волеизявление на купувача да бъде частично развален предварителния договор поради виновното неизпълнение от обещателя на процесното договорно задължение. Правото да се иска обявяване на предварителния договор за прехвърляне на вещни права за окончателен, както и правото да се развали такъв предварителен договор, се поражда от неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността. След като се е погасило правото на разваляне, не може да се породи притезателното право на неоснователно обогатяване на основание отпадане на договора между страните и заличаване на неговите последици и възникване на право да се иска даденото по договора. Изявлението за разваляне на договора през 2017 г. с изпращане купувачите по предварителния договор и получаване на нотариална покана от продавача и неговите правоприемници, не може да породи правно действие между страните, след като това право се е погасило в по-ранен момент, преди развалянето от 2017 г. и преди предявяване на иска на 28.11.2017 г. Предварителният договор не се прекратява автоматично с предвидения в него срок за доброволно изпълнение. Същият продължава да съществува и да обвързва валидно страните. Всяка може да иска изпълнение на задълженията.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Следва ли и как да се тълкува договорът за покупко-продажба. Твърди се противоречие по разрешаването на въпроса в обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр. дело № 451/2004 г. на І г. о., решение по гр. дело № 2627/2005 г. на ІV г. о., решение по гр. дело № 161/2006 г. на ІІ г. о., решение по гр. дело № 776/1992 г. на ВС, ІV г. о., решение по гр. дело № 100/95 г. на ВС, ІV г. о., решението по гр. дело № 8/2009 г. на ІІ г. о., решение по гр. дело № 1072/74 г. на ВС, І г. о., решение по гр. дело № 465/2000 г. на ІV г. о. и решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, І т. о.

2. Кога настъпва изискуемостта за изпълнение на задължение по договор за прехвърляне на собствеността – от настъпването на определен срок или от сбъдване на уговорено условие. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 40 от 23.04.2020 г. по т. д. № 2110/2019 г. на ІІ т. о.

3. Представляват ли действия на продавача по предварителен договор, които правят невъзможно изпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността, самостоятелно неизпълнение на договора. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 383 от 29.01.2016 г. по гр. дело № 2225/2015 г. на ІV г. о. и решение № 75 от 01.07.2014 г. по т. д. № 3723/2013 г. на ІІ т. о.

4. Представлява ли предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот „фикс-сделка“ – сделка, по която задължението трябва да се изпълни непременно в уговореното време. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение № 12 от 23.05.2018 г. по гр. дело № 834/2017 г. на ІІІ г. о. и решение № 75 от 01.07.2014 г. по т. д. № 3723/2013 г. на ІІ т. о.

Поддържа се в изложението, че въззивното решение е недопустимо – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Посочено е, че съдът не се е произнесъл по заявените с исковата молба основания, а несъответствието между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск /решение от 20.02.2012 г. по гр. дело № 658/2011 г. на ІІ г. о., решение от 08.03.2011 г. по гр. дело № 127/2010 г. на ІV г. о., решение от 23.07.2010 г. по гр. дело № 92/2009 г. на ІV г. о., решение № 2 от 04.03.2014 г. по гр. дело № 2968/2013 г. на ІІІ г. о./.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №12553 от 23.12.2020 г. по в. гр. дело №4220/2019 г. на Софийския апелативен съд.

Не са налице основания, които да водят до извод за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Същото е постановено в рамките на предмета на делото. Постановеното съдебно решение би било недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Четирите повдигнати в изложението въпроси са неотносими, защото не са обусловили изхода на спора. Решаващият извод на въззивния съд е, че след като се е погасило правото на разваляне, не може да се породи притезателното право на неоснователно обогатяване на основание отпадане на договора между страните и заличаване на неговите последици и възникване на право да се иска даденото по договора. Изявлението за разваляне на договора през 2017 г. с изпращане купувачите по предварителния договор и получаване на нотариална покана от продавача и неговите правоприемници, не може да породи правно действие между страните, след като това право се е погасило в по-ранен момент, преди развалянето от 2017 г. и преди предявяване на иска на 28.11.2017 г. Предварителният договор не се прекратява автоматично с предвидения в него срок за доброволно изпълнение. Същият продължава да съществува и да обвързва валидно страните. Всяка може да иска изпълнение на задълженията.

Съобразно изхода на спора, на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12553 от 23.12.2020 г. по в. гр. дело №4220/2019 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА СД „Д. Й. - О. И. - ЕЗОКС“, [населено място], да заплати на А. А. О., [населено място], 1600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.