О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 288

София, 10.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

И. А.

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 1428/2021 година

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260014 от 27.01.2020 г. по в. т.д. № 515/2020 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на началната дата на обезщетението за забава, като сдружението е осъдено да заплати на Г. Г. П., гражданин на Украйна, законна лихва върху присъденото й от съда обезщетение за неимуществени вреди, считано от 09.05.2017 г.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и необоснованост на постановения съдебен акт, с искане за касирането му в обжалваната част. Изразява несъгласие с извода, че отговорността на НББАЗ е еквивалентна на тази на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ и, че Бюрото дължи лихва за забава считано от уведомяването му на 09.05.2017 г., а не от изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ за произнасяне по претенцията. В жалбата се сочи, че в случая началният момент, от който НББАЗ дължи законна лихва върху присъденото обезщетение е 10.08.2017 г. - датата, следваща изтичането на предвидения в чл. 496 КЗ срок. Твърди се още, че погрешното разбиране на решаващия състав относно: отговорността на Бюрото и на източника, от който произтича, са предпоставили формирането на неправилен извод за приложимите към началния момент на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение норми, а като краен правен резултат – постановяване на порочен съдебен акт в тази му част.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Кой е началният момент, от който Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в качеството си на национално представително Бюро, дължи законна лихва при изплащане на присъдените суми за обезщетения; 2. Задълженията на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Р. Б. производни ли са от отговорността на делинквента и 3. Отговорността на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Р. Б. еквивалентна ли е на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. За обосноваване на поддържания първи допълнителен селективен критерий, касационният жалбоподател се позовава на даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове: по т. д. № 3234/2014 г. и по т. д. № 3456/2015 г. на I т. о., приложимо и при действието на новия Кодекс за застраховането.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Г. П., чрез процесуален пълномощник, в който се оспорват основанията за достъп до касационен контрол, а по същество се твърди, че въззивното решение е правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С постановеното от Апелативен съд – Варна решение по в. т.д. № 515/2020 г. съдебният състав се е произнесъл по предявения от Г. П. иск срещу НББАЗ за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й И. К., настъпила при ПТП на 09.09.2016 г. на път I-2 от [населено място] към [населено място]. Въззивният съд е приел, че исковата претенция за сумата от 70 000 лв., предявена като допълнителна над изплатеното на ищцата обезщетение от Бюрото в размер на 40 903.35 евро, с левова равностойност 80 000 лв., е частично основателна – за 20 000 лева, като в тази му част е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение. Върху допълнително определеното обезщетение съдът е присъдил обезщетение за забава, считано от 09.05.2017 г. - дата, на която е предявено искането за заплащане на обезщетение от увреденото лице. Изводът за началната дата, от която се дължи обезщетение за забава, е основан на възприетата от решаващия съдебен състав еквивалентност на отговорността на ответника с тази на застраховател по ЗГО, както и на даденото разрешение в актуална съдебна практика на ВКС - решение по т. д. № 2273/2018 г., II т. о. и решение по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. Според тази практика, споделена от въззивния съд, мораторна лихва върху обезщетението се дължи считано от момента на сезирането на застрахователя, тъй като той отговаря за забавата на застрахования, с оглед на функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съдът се е позовал на нормите на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия формулиран от касатора въпрос. Въпросът съответства на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалването следва да се допусне за проверка за съответствие на решението с посочената от касатора практика на ВКС, чието наличие изключва втората сочена допълнителна селективна предпоставка.

По останалите въпроси, касационната инстанция дължи произнасяне в производството по чл. 290 ГПК.

За разглеждане на касационната жалба, НББАЗ дължи държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, в размер на 30 лева.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260014 от 27.01.2020 г. по в. т.д. № 515/2020 г. на Апелативен съд – Варна.

УКАЗВА на касатора Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева. При неизпълнение, касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на указаната държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд - за насрочване в публично съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: