О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 357

гр. София, 10.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4676 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. М. против решение от 14.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 4027/2020 г. от ІV“а“ състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че ищцовата страна не е доказала наличие на договор за наем от 01.04.2014 г.,от който твърди, че произтичали претенциите й, този документ следва да се изключи от доказателствата по делото, поради което и искът се явява неоснователен. По делото е бил представен официално заверен препис от процесния договор по чл. 32 ЗАдв. Заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл183 ГПК е възможно единствено, ако между страните не съществува спор относно съществуването на документа.В случая съществуването на договора е оспорено от ответника, оспорено е авторството по отношение на наемателя. Ето защо СГС е приел, че неправилно договорът от 01.04.2014 г. е приет за годно доказателство.

Съдът е приел, че „действителната воля на страните е била да бъде сключен договор за наем, по силата на който...