О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 357

гр. София, 04.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втората година в състав:Председател: Мими Фурнаджиева

Членове: Александър Цонев

Филип Владимировкато изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 43/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. И. Р. против решение №1463/21г., постановено по в. гр. д. 1823/21г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Р. Р. срещу „Енерго - про продажби“ АД, по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване, че не дължи сумата от 6315, 46лв., представляваща цена на потребена ел. енергия за периода от 21.03.2018г. до 20.03.2019г.. Иска се допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 или по т. 3 от ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл по следния правен спор между страните: С искова молба, предявена от Р. И. Р. срещу „Енерго - про продажби“АД, е поискано да се установи, че не дължи сумата от 6315, 46лв., тъй като не е реално потребил такава ел. енергия за периода 21.03.2018г. до 20.03.2019г..

В срока за отговор ответникът е въвел следните твърдения за осъществили се правопораждащи факти: на 20.03.19г. е извършена техническа проверка на средство за търговско измерване на потребена ел. енергия в имота на ищеца; съставен е Констативен протокол, електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и пломбиран; според метрологичната експертиза се установява, че е преминала ел. енергия през електромера, която не е визуализирана на дисплея на електромера; установено е точното количество на тази потребена ел. енергия като е остойностена на 6315, 46лв., за периода от 21.03.18г. до 20.03.19г..

С влязло в сила решение по чл. 290 ГПК, постановено по к. д. 3662/20г. на ВКС, ІІІ ГО, относно спора между страните, е прието следното: на основание чл. 183 ЗЗД дружеството снабдител може да преизчислява сметките за минал период, тъй като се касае за реално потребена, но неплатена ел. енергия, а съдебната процедура по ГПК за събиране на доказателства е достатъчна гаранция за правото на защита на потребителя. Електромерът е произведен през 2015г., монтиран е на 04.05.2017г. с нулеви показания на тарифите, отсъства механичен дефект, установена е външна софтуерна намеса и наличие на преминала ел. енергия през скрит регистър, СТИ съответства на метрологичните изисквания, ел. енергията е доставена до обекта и е потребена. Делото е върнато за ново разглеждане, за да се отговори на въпросите - как е осъществена софтуерната намеса и да се установи пропорционално пренасоченото количество енергия в невизуализирания регистър за исковия период.

Въззивният съд, по реда на чл. 294 ГПК, е приел следното от фактическа и правна страна: отношенията между страните са въз основа на договор за покупко - продажба; електромерът е монтиран нов, с нулеви показатели и цялата преминала ел. енергия е измерена точно, в т. ч. и невизуализираната, която е реално преминала през ел. мрежа на потребителя; ел. енергията за процесния период може да се потреби; остойностяването е извършено по приравнени цени, определени за технологични разходи.

В касационната жалба са изложени следните основания за обжалване: разпоредбите на чл. 1-47 и 52-56 ПИКЕЕ са отменени и не е ясно на какво основание се претендира сумата; ЗЗД не се прилага в случая; липсва неправомерно действие на ищеца; не се установява показанията на СТИ в невизуализирания регистър да са нулеви; не е установен периодът, през който ел. енергията е преминала през невизуализирания сектор; потребителят не е дал съгласие за такъв начин на отчитане и остойностяване; проверката чрез софтуерен продукт лишава потребителя от възможност да упражни контрол върху показанията на СТИ; ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа изправно СТИ; не е изпълнена процедурата при изготвяне на Констативния протокол; не е изпълнено задължението да се предоставя на потребителите пълна информация за реално потребените количества.

С касационната жалба е поискано преюдициално запитване по следните въпроси: Въвежда ли изискване чл. 42 и чл. 50 от Директива 2009/72 ЕО да се въведат особени правила за защита на битовите потребители при извършване и начисляване на корекция за минал отчетен период в сравнение с общите правила за покупко - продажба? Допуска ли съображение 50 от Директивата извършването и начисляването на корекция за 1 година назад във времето? Допуска ли съображение 50 и 51 от Директивата начисляване на потребена ел. енергия въз основа на регистри, които не са визуализирани?

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 3 ГПК по следните въпроси: Законосъобразно ли е извършване на корекция без да е установено виновно поведение на потребителя? Законосъобразна ли е едностранна корекция за минал период и действителни ли са такива уговорки? Законосъобразно ли е начисляване на доставена ел. енергия за минал период от 12 месеца и следва ли да се съобрази каква част е минала през деня и каква през нощта? Длъжен ли е съдът да мотивира решението си?

Относно искането за преюдициално запитване, настоящият състав на ВКС счита, че поставените въпроси са без значение за делото спрямо фазата, в която се намира. Тези въпроси са преклудирани, тъй като вече са разрешени с влязло в сила решение на ВКС по същото дело, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, на основание чл. 183 ЗЗД, че дружеството снабдител може да преизчислява сметките за минал период, тъй като се касае за реално потребена, но неплатена ел. енергия, а съдебната процедура по ГПК за събиране на доказателства е достатъчна гаранция за правото на защита на потребителя. В производството по чл. 294 ГПК, въззивният съд се произнася само по неразрешените въпроси от ВКС, тъй като останалите, разрешените, не могат да се пререшават и са преклудирани (р. №793/10г. на І ГО, р.№387/10г. на ІІІ ГО, р.№273/10г. на ІV ГО, р. 250/13г. на ІІ ГО и др.).

Относно искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС счита, че то е неоснователно, тъй като липсват общата и/или допълнителните предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и липсва основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Въпросите- „Законосъобразно ли е извършване на корекция без да е установено виновно поведение на потребителя? Законосъобразна ли е едностранна корекция за минал период и действителни ли са такива уговорки? Законосъобразно ли е начисляване на доставена ел. енергия за минал период от 12 месеца?“, са вече разрешени с постановено решение по к. д. 3662/20г. на ВКС, ІІІ ГО, тъй като по спора между страните е прието, на основание чл. 183 ЗЗД, че дружеството снабдител може да преизчислява сметките за минал период, тъй като се касае за реално потребена, но неплатена ел. енергия, а съдебната процедура по ГПК за събиране на доказателства е достатъчна гаранция за правото на защита на потребителя. Аргументите за неотносимост на поставените въпроси са същите, изтъкнати по отношение на искането за преюдициално запитване. Въпросът- „Следва ли да се съобрази каква част ел. енергия е минала през деня и каква през нощта?“, също така, е ирелевантен за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел за установено чрез съдебно - техническа експертиза, че неплатената, но потребена ел. енергия е остайностена само по цена за технологични разходи (разходи за производство, пренос, доставка и съхранение на ел. енергия съгласно пар. 1, т. 64 от ДР на ЗЕ), и не е включена цената за дневна или нощна тарифа. Тъй като посочените по - горе въпроси не са обуславящи, и липсва общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, то освен основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Относно последният формулиран въпрос- „Длъжен ли е съдът да мотивира решението си?“, доколкото е поставен във връзка с посочените касационни основания в жалбата, настоящият състав на ВКС, намира, че въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по чл. 235 и чл. 236 ГПК. Изложил е мотиви по всички неразрешени с първата касация въпроси, а именно - посочил е въз основа на кои доказателства, приема за установени релевантните по делото факти. Въззивният съд се е съобразил с указанията на касационния съд по тълкуването и прилагането на закона съгласно чл. 294 ГПК, и въз основа на новоприетата комплексна съдебно - техническа и софтуерна експертиза е приел, че отношенията между страните са основани на договор за покупко - продажба; електромерът е монтиран нов, с нулеви показатели и цялата преминала ел. енергия е измерена точно, в т. ч. и невизуализираната, която е реално преминала през ел. мрежа на потребителя; ел. енергията за процесния период може да се потреби; остойностяването е извършено по приравнени цени, определени за технологични разходи. Доколкото по този последен правен въпрос има трайно установена практика на ВКС, и липсват предпоставките за нейното изменение, поради изменение на закона или на обществените условия (т. р.№1/10г. на ОСГТК), то по отношение на този въпрос не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Липсва основанието „очевидна неправилност“ доколкото от мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика (законът за причинността), фактическите изводи на въззивния съд. Освен това, установените факти в мотивите към решението са правилно квалифицирани под нормата, чиято хипотеза ги урежда.

С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане с отговора на касационната жалба, и представените писмени доказателства, в полза на ответника по делото следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1548лв., представляващи платен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1463/21г., постановено по в. гр. д. 1823/21г. на Варненски окръжен съд.

Осъжда ищеца по делото Р. И. Р. да плати на ответника „Енерго - про продажби“ АД 1548лв. разноски за настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: