О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 361

[населено място], 04.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.03.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3597/21 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „ЕОС Матрикс” ЕООД, [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорски окръжен съд по гр. д. №1327/21 г., с което са уважени предявените от П. П. срещу дружеството иск по чл. 439 ГПК - признато е, че ищецът не дължи на ответника сумата от 20 661, 07 лв., представляваща сбор от платено и оставащо задължение по посоченото изпълнително дело, и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на сумата 6417, 77 лв., получена от ответника без основание при проведеното принудително изпълнение по изп. дело.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежаща на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр. д. №1566/15 г. на четвърто г. о. и р. по т. д. №2530/17 г., по въпросите за правоприемството при сключен договор за цесия, като се отчита и спецификата на изпълнителното производство, което започва въз основа на изпълнително основание, обективиращо изпълняемото право и в което разпоредбата на чл. 226 ГПК е неприложима, като свързана по специфична цел само с исковото производство. Въззивното решение, според касатора е и очевидно неправилно, защото нормата на чл. 429 ГПК е приложена в противоположния й смисъл, който явно не съответства на съдържанието й и е...