О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3962

София, 26.08.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 577 по описа за 2023 година.

Производството е по чл. 250 ГПК.

Подадена е молба от В. М. Т., чрез адв. Д. К., с което се иска допълване на решение № 255 от 24. 04. 2024 г. по гр. д. № 577/2023 г. на ВКС, 1 г. о., чрез произнасяне по искането на В. М. Т., съдържащо се в касационната жалба и имащо характер на частна жалба, за отмяна на решение № 269 от 17. 10. 2022 г. по гр. д. № 82/2022 г. на ОС – Смолян не само в частта по иска по чл. 109 ЗС, но и в частта му с характер на определение, с която В. М. Т. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. М. Ш. и Т. М. Ш. сумата 2290 лв. разноски за двете инстанции (850 лв. разноски за първоинстанционното производство и 1440 лв. разноски за въззивното производство). В молбата се твърди, че с касационната жалба е направено искане за отмяна на въззивното решение не само в частта по иска по чл. 109 ЗС, но и в посочената по-горе част, имаща в същата характер на определение, но съдът не се е произнесъл по това искане.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата, подаден от ищците М. М. Ш. и Т. М. Ш., чрез пълномощника им адв. Н. М., с който се поддържа недопустимост на молбата поради подаването й след едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК. Развити са съображения и за неоснователност на същата, тъй като въззивното решение е потвърдено в осъдителната му част по иска по чл. 109 ЗС и е отменено само в частта относно видовете ремонтни дейности, които В. Т. е осъдена да извърши.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата по чл. 250 ГПК е допустима – подадена е в срок (решението на ВКС е обявено на 24. 04. 2024 г., а молбата за допълване е подадена по пощата на 23. 05. 2024 г.) и от легитимирано лице.

Не е налице хипотезата на чл. 248 ГПК, доколкото отмяната на въззивното решение в частта за разноските се иска като последица от отмяната на същото в частта по иска по чл. 109 ЗС и отхвърляне на този иск.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Видно е от подадената от В. Т. касационна жалба против решение № 269 от 17. 10. 2022 г. по гр. д. № 82/2022 г. на ОС – Смолян, че със същата въззивното решение се обжалва не само в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявеният от М. Ш. и Т. Ш. против В. Т. иск по чл. 109 ЗС, но и в частта за разноските – с която В. М. Т. е осъдена да заплати на М. М. Ш. и Т. М. Ш. сумата 2290 лв. разноски за двете инстанции. Иска се цялостна отмяна на решението, включително и в посочената част за разноските, имаща характер на определение.

Тоест, касационната жалба съдържа и частна жалба срещу въззивното решение в частта му за разноските, имаща характер на определение.

По тази частна жалба липсва произнасяне с постановеното решение № 255 от 24. 04. 2024 г. по гр. д. № 577/2023 г. на ВКС, ,1 г. о. Това искане не е разглеждано нито в мотивите, нито в диспозитива на решението, поради което е налице непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК.

По жалбата на В. М. Т. срещу въззивното решение № 269 от 17. 10. 2022 г. по гр. д. № 82/2022 г. на ОС – Смолян в частта му с характер на определение, с която В. М. Т. е осъдена да заплати на М. М. Ш. и Т. М. Ш. сумата 2290 лв. разноски за двете инстанции, включваща сумата 850 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата 1440 лв., настоящият състав прие следното:

Жалбата е частично основателна.

Разноските са направени пред двете инстанции за защита по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, уважен за пълния предявен размер от 1234, 41 лв., по който въззивното решение е влязло в сила, и по иск с правно основание чл. 109 ЗС, който първоинстанционният съд е отхвърлил, въззивният съд е уважил, а с решението по чл. 290 ГПК въззивното решение по иска по чл. 109 ЗС е потвърдено в частта, с която е осъдена В. М. Т., на основание чл. 109 ЗС, да извърши ремонтни дейности в собствената си баня с тоалетна, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], за предотвратяване проникването на влага в жилищната сграда на ищците, находяща се в УПИ ***, в кв. *** по плана на [населено място] и е отменено само досежно видовете ремонтните дейности, които В. М. Т. е осъдена, на основание чл. 109 ЗС, да извърши.

Предвид уважаване изцяло на иска по чл. 45 ЗЗД с влязлото в сила въззивно решение, потвърждаване на въззивното решение в частта, с която В. Т. е осъдена, на основание чл. 109 ЗС, да извърши ремонтни дейности в собствената си баня с тоалетна, и отмяна на въззивното решение само в частта относно видовете ремонтни дейности, които ответницата е осъдена да извърши, настоящият състав намира, че ответницата дължи на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 3/4 от разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции, т. е. сумата 1717, 50 лв.

С оглед на изложеното, въззивното решение следва да бъде потвърдено в частта му с характер на определение, с която В. М. Т. е осъдена да заплати на М. М. Ш. и Т. М. Ш. разноски за двете инстанции до размер на сумата 1717, 50 лв. и отменено в частта му с характер на определение, с която В. М. Т. е осъдена да заплати на М. М. Ш. и Т. М. Ш. разноски за двете инстанции над сумата 1717, 50 лв. до сумата 2290 лв.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 255 от 24. 04. 2024 г. по гр. д. № 577/2023 г. на ВКС, 1 г. о., както следва:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 269 от 17. 10. 2022 г. по гр. д. № 82/2022 г. на ОС – Смолян в частта му с характер на определение, с която В. М. Т. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. М. Ш. и Т. М. Ш. сумата 1717, 50 лв. разноски за двете инстанции.

ОТМЕНЯ решение № 269 от 17. 10. 2022 г. по гр. д. № 82/2022 г. на ОС – Смолян в частта му с характер на определение, с която В. М. Т. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. М. Ш. и Т. М. Ш. разноски за двете инстанции над сумата 1717, 50 лв. до сумата 2290 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: