О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 350

гр. София 03.05.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №1242/2019 по описа за 2019 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. К., чрез процесуален представител адв.Н. П., срещу въззивно решение от 19.12.2018г. по в. гр. д.№ 546/2018г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която след частична отмяна на решение от 17.07.2018 г. по гр. д. № 31/2018 г. на Районен съд – Сливен, е отхвърлен предявения от К. И. К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, иск с правно чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 2006г./отм./ за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск в частта за 2012г. в размер на сумата 1 763, 70 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат отменителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2, пр. трето ГПК. Изложени са доводи, че въпросите може ли неупражненото право на платен отпуск да бъде погасено по давност и приложими ли са чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл за правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд по ЗМВР, които са възникнали след 01.03.2011 г. са разрешени в противоречие с РКС № 12/ 2010 г. по КД № 15/2010 г. на КС на РБ, Директива 2003/88/ЕО и Решение на СЕС от 29.11.2017г.; че в противоречие с РКС № 12 от 2010 г. по КД № 15 и решение № 235 от 08.11.2016 г. по гр. д. № 2082/2016 г. ІІІ г. о. ВКС е разрешен и въпроса приложими ли са по аналогия нормите на чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл към правоотношение, уредено със специална правна норма – 212, ал. 5 ЗМВР от 2006 г.

Ответникът по жалбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

Въззивният съд е приел, че правата на ищеца на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд през 2012г. са погасени по давност, тъй като при наличието на действието на разпоредбата на чл. 59а ЗДСл и пар. 8в ЗДСл /в сила от 01.03.2011г./, материалното право на ползване на този отпуск се е погасявало по давност с изтичане на две години от края на всяка година, за която се полага.

Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по повдигнатите от касатора въпроси, касаещи приложимостта на погасителната давност към правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд. Касационното обжалване се допуска за проверка дали даденото въззивното решение разрешение е в съответствие с практиката на ВКС - Тълкувателно дело № 6 от 2017г. ОСГК на ВКС, постановено по противоречиво разрешавани въпроси от ВКС, в т. ч. въпроса погасява ли се по давност вземането на военнослужещия за компенсиране на труда при удълженото работно време с почивка. Не се дължи внасяне на държавна такса от касатора - чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК-т. 23-ТР 6/12г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.12.2018г. по в. гр. д.№ 546/2018г. на Окръжен съд – Сливен, в обжалваната част.

Делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: