Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по жалбата на Н. Й. Б. от гр. С. против заповед № ЛС-И-800/02.11.2012г. на министъра на правосъдието, издадена на осн. чл. 11, ал., и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители и протокол № 10/05.10.2012г., изготвен от комисията за провеждане на конкурса за частни съдебни изпълнители, с която са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд-Пазарджик, Окръжен съд-Смолян и Окръжен съд-Ловеч. В жалбата се твърди, че същата е нищожна, тъй като е издадена въз основа на действащата Наредба № 1/2006г., оспорена от своя страна като незаконосъобразна и производството по оспорване все още не е приключило. Навеждат се оплаквания и за незаконосъобразност на заповед № ЛС-И-800/02.11.2012г. на министъра на правосъдието, изразяващи се в съществено нарушение на адимнистративнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните норми и целта на закона. Конкретните оплаквания се отнасят до прилагане на технически правила за провеждане на писмения изпит, незаконосъобразно съобразени, според жалбоподателя, с изменените текстове на Наредба №1/2006г. и регламентиращи невъзможността за ползване на нормативни актове по време на тази част от конкурса. Твърди се, че съставът на изпитната комисия е определен в противоречие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2006г., доколкото един от членовете й не отговаря на изискването да е хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, в качеството му на преподавател в Медицински университет - гр. П.. Според жалобподателя два от петдесетте въпроса от теста са сгрешени и така е нарушено изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредба №1/2006г. въпросите от теста да имат само един верен отговор. В жалбата не се уточнява за кой от съдебните райони се отнася оспорването и се иска обявяване на нейната нищожност, респективно отмяната й като незаконосъобразна изцяло.

Ответникът по жалбата - министър на правосъдието чрез процесуланите си представители оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени доказателства, моли жалбата да се отхвърли, претендира разноски - възнаграждение за юрисконсулт.

Заинтересованете страни - Г. Ц. Т., П. Л. И., М. Г. Н.-Ангелова, Г. Н. С., В. К. Б., Д. И. Д., Г. С. З. и Д. Й. С. оспорват жалбата като неоснователна, а последната заинтересована страна - Д. С. - и като недопустима. Претендират направените по делото разноски.

Във връзка с възражението за недопустимост и оспорването по същество на подадената от Н. Й. Б. жалба против заповед № ЛС-И-800/02.11.2012г. на министъра на правосъдието, издадена на осн. чл. 11, ал., и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, с която, след проведен конкурс, са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд-Пазарджик, Окръжен съд-Смолян и Окръжен съд-Ловеч, въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Със заповед № ЛС-И-248 от 14.04.2006 г. на основание чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители на министъра на правосъдието е открит конкурс за заемане на вакантни места за частни съдебни изпълнители за съдебните окръзи Пазарджик, Смолян и Ловеч. На основание чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 1 от 06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители е назначена комисия за провеждане на писмения и устния изпит и е даден срок за представяне на протокола за резултата от класирането на кандидатите (заповед № ЛС-И-388 от 12.08.2011 г., изменена със заповед № ЛС-И-552 от 20.10.2011 г. в частта относно обявените дата и място на провеждане на писмения изпит).

Жалбоподателят Н. Й. Б. е подал изискуемите документи за участие в конкурса и след отстраняване на нередовности при подаване на документите, е включен в окончателния списък на кандидатите, допуснати до участие, одобрен със заповед № ЛС - И-605 от 02.11.2011г. Видно от доказателствата, той е заявил участие в конкурса само за вакантните места за частни съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд - Пазарджик . Жалбоподателят се е явил на писмения изпит, на който е получил оценка добър 4.00, поради което на основание чл. 11, ал. 1 от Наредба №1 от 06.02.2006г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, не е бил допуснат до участие в устния изпит.

С оглед посоченото обстоятелство жалбата на Н. Й. Б. против заповед

№ ЛС-И-800/02.11.2012г. на министъра на правосъдието е частично недопустима, поради липса на правен интерес - основание по чл. 159, т. 4 от АПК.

Жалбоподателят не е кандидатствал и не е участвал в конкурса за свободните бройки в районите на Окръжен съд - Ловеч и Окръжен съд - Смолян, поради което обжалването на административния акт в частта, с която се възлагат правомощия на частни съдебни изпълнители за тези два района на действия, е недопустимо. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва административния акт в тази част, поради което жалбата

против заповед № ЛС-И-800/02.11.2012г. на министъра на правосъдието, с която са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд-Смолян и Окръжен съд-Ловеч.

, на осн. чл. 159, т. 4 от АПК, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати.

Предвид участието на жалбоподателя Баташки в конкурса за свободните бройки в района на действие - Окръжен съд - Пазарджик за жалбоподателя е налице правен интерес да оспорва заповедта на министъра на правосъдието за този този район на действие. Жалбата на Н. Б. е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и същата е допустима за разглеждане по същество.

След като обсъди основанията, посочени от оспорващия, въз основа на представените от страните доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, Върховният административен съд намира подадената от Н. Й. Б. против

заповед № ЛС-И-800/02.11.2012г. на министъра на правосъдието, с която са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд - Пазарджик, за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЧСИ правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие физическо лице, което отговаря на изброените в текста изисквания, между които е и условието да е издържало конкурса за частен съдебен изпълнител (чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЧСИ). Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието и се провежда за определените от последния вакантни места по съдебните райони по ред, посочен в наредба, след писмено заявление на кандидатите за участие (чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗЧСИ. В разглеждания случай посочените по-горе нормативни изисквания са изпълнени: конкурсът за частни съдебни изпълнители е насрочен със заповед на министъра на правосъдието и е проведен от назначена от последния комисия съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ по ред, определен с Наредба № 1 от 06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, изм., ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 година. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от наредбата са проведени писмен и устен изпит, като след приключването им комисията е класирала за определените по районите места кандидатите, получили най-малко оценка "мн. добър 4, 50" на писмения изпит и най-малко "мн. добър 4, 50" - на устния (чл. 12, ал. 5 от наредбата).

Неоснователно е оплакването, че забраната за ползване на нормативни актове в рамките на писмената фаза е незаконосъобразна, което според жалбоподателя води нарушение на процедурата по провеждането на конкурса. Съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1 / 2006г. ползването на нормативни актове и съдебна практика по време на писмения изпит не се допуска, а неспазването на тази забрана има за последица отстраняване на участника от участие в конкурса. Нормата на чл. 9, ал. 9 от наредбата в сега действащата й редакция е влязла в сила от 15.11.2011г - ДВ , бр. 90 от 15.11.2011г. и е била действащо право към момента на провеждане на писмения изпит на 3.12.2011г. Тази именно редакция на нормата е следвало да се приложи от изпитната комисия и като е спазила забраната за допускане на нормативни актове и съдебна практика за ползване от участниците, помощният административен орган е провел законосъобразно процедурата на писмения изпит.

По наведеното в жалбата възражение, че нормата на пар. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1/2006г., изменяща чл. 9, ал. 9 и въвеждаща забраната за ползване на нормативни актове и съдебна практика при писмения изпит, е оспорена по съдебен ред, настоящият състав, след служебна справка в деловодната система на съда констатира, че с решение № 3768 от 19.03.2013г. по адм. д. № 1828/2012г. тази разпоредба е отменена. Решението по адм. д. № 1828/2012г. на Върховния административен съд към този момент все още не е влязло в сила. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. отмяната на нормативния акт действа занапред.

Нормата на чл. 9, ал. 9 в редакцията й от 15.11.2011г., ДВ бр. 90/2011г. , като норма, съдържаща в хипотезата си едно от условията за провеждане писмената фаза от конкурса, следва да се приеме като материалноправна норма по своя характер. Материалноправният й характер се извежда и от правната й характеристика на забранителна за правните субекти, обхванати от субективните й предели норма, норма ограничаваща една правна възможност, както и от обстоятелството, че нарушението й е скрепено с предвидена в нея санкция за адресатите й. Нормата има за адресат гражданите - участници в конкурса, а не административния орган и по тази причина не може да се причисли към административнопроизводствените правила, които административният орган спазва и чието нарушение от негова страна води до отмяна на адимнистративния акт.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на провеждане на писмената фаза на изпита и към момента на издаване на административния акт, забраната по чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1/2006г за ползване на нормативни актове и съдебна практика е била приложимо право, поради което последващата й отмяна не води до незаконосъобразност на оспорения по съдебен ред административен акт.

По възражението за нарушаване на изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2006г., регламентираща изискванията по отношение на членовете на конкурсната комисия, съдът съобрази следното. Конкурсната комисия е помощен орган, натоварен от чл. 7, ал. 1 от наредбата с правомощието да проведе конкурса, чрез съставяне на въпросите към участниците, фактическо организиране на конкурса и оценяване на резултатите от него. Решенията на конкурсната комисия не са индивидуални административни актове, а са част от производството по издаване на крайния акт - заповедта на министъра на правосъдието, с което се възлагат правомощия на частни съдебни изпълнители на спечелилите конкурса лица. Действията на комисията като помощен орган също са част от административнопроизводствените действия, предхождащи издаването на адимнистративния акт. Съставът на конкурсната комисия е нормативно определен, като съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата,

конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама частни съдебни изпълнители, определени от Камарата на частните съдебни изпълнители, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.

В жалбата на Н. Й. Б. се твърди, че участващият като член на комисията доц. Й. Б. не отговаря на нормативното изискване да е преподавател по гражданскоправни науки, като се твърди, че същият е преподавател в Медицински университет - гр. П. и в него няма катедра по гражданскоправни науки, а също така и не отговаря на изискването да е хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки.

Наредба№1/2006г. не съдържа определение на използваното в чл. 7, ал. 1 понятие "хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки". В жалбата си жалбоподателят Баташки също така не сочи какво следва да се има предвид под това понятие, т. е. на какви законови изисквания следва да отговаря определният от министъра на правосъдието последен член от комисията, за да са налице нормативните изисквания по отношение на него.

Нормативните административни актове, съгласно чл. 75, ал. 2 от АПК се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, следователно същите следва да са съобразени с правните норми с по-виша юридическа сила. Наредба №1/2006г. е издадена по време на действие на Закона за научните степени и научните звания, отменен от 25.05.2010г., ДВ бр. 38 от 21.05.2010г., съгласно чл. 2, ал. 1 от който научните степени са две - доктор и доктор на науките, които се дават на лица, завършили висше образование и защитили дисертационен труд. Научните звания по този закон, според чл. 9 и сл. от ЗНСНЗ отм. са асистент, научен сътрудник, преподавател, доцент, старши научен сътрудник - първа и втора степен и професор. Една част от тези звания, като асистент, научен сътрудник и преподавател, в зависимост от възрастта, се дават и на лица, които нямат придобита научна степен. Научното звание "доцент" обаче задължително изисква придобита научна степен.

От анализа на нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №1 /2006г., на нарушение на която жалбоподателят се позовава, във връзка с действащия към момента на приемане на тази правна норма Закон за научните степени и научните звания отм. , може да се направи извод, че участващият в комисията член се изисква да има научно звание преподавател, който освен това притежава и научна степен съобразно ЗНСНЗ отм. .

От представеното по делото Свидетелство за научно звание, № 24179 от 18.04.2007г., издадено от Висшата атестационна комисия, е видно, че последната, като орган към Министерски съвет, е дала на Й. Б. научно звание "доцент" по научна специалност 05.05.08. "Гражданско и семейно право", по конкурс, обявен от Медицински университет - гр. П..

Материалната доказателствена сила на този свидетелстващ документ обвързва съда да приеме, че към датата на издаването му, доц. Й. Б. притежава научно звание "доцент" , позволяващо му : 1- да преподава - / доколкото "преподавател" , съгл. ЗНСНЗ отм. също е научно звание, но е поставено по-ниско в йерархията на същите и за което не се изисква задължително придобита научна степен/, 2- на щат или като хоноруван, 3 - гражданскоправни науки / тъй като научната специалност 05.05.08 попада сред тях/. Това научно звание също така доказва и обстоятелството, че носителят му има придобита научна степен, т. е. е защитил дисертационен труд, селд завършено висше образование, доколкото последното обстоятелство е законово изискване за придобиване на научното звание, т. е. и е хабилитирано лице.

Оспорената в настоящото производство заповед на министъра на правосъдието и предхождащата го процедура на конкурс, проведена по реда на Наредба № 12/2006г., е издадена по време на сега действащия Закон за развитието на академичния състав в Р. Б., ДВ бр. 38/2010г., съгласно който научните степени са също две - доктор / образователна и научна/ и доктор на науките, а академичните длъжности са : асистент, главен асистент, доцент и професор. Съгласно пар. 5 от ПРЗ на ЗРАСРБ, придобитите по време на действие на ЗНСНЗ права, трудови правоотношения се запазват, запазват се и придобитите научни степени за лица, прекратили трудовите си правоотношения с висшите учебин заведения. Съгласно чл. 15 от закона, академичните длъжности се откриват към висшите учебни заведения и се заемат само по трудово правоотношение.

Видно от представеното по делото удостоверение № Р-648 от 07.03.2013г., доц. Й. Б. е в трудови правоотношения с Медицински университет гр. П., катедра "Управление на здравните грижи" и води лекционен курс по следните дисциплини: Въведение в правото /наказателно и гражданско/, Административно право, Трудово и осигурително право, Здравно законодателство, Гражданско и административно процесуално право, Социално и здравно законодателство, Социално право и законодателство, Здравно законодателство и медицинско право.

Този официален документ установява обстоятелството, че доц. Борисов заема академична длъжност съобразно действащия закон, по трудово правоотношение, която му дава правото и задължението да бъде преподавател в рамките на придобитите и запазени при действащия закон права по научната специалност с идентификатор 05.05.08. "Гражданско и семейно право".

Въпреки явната терминологична несъобразеност на нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №1/2006г. с уредбата на научните звания и академични длъжности по действащия ЗРАСРБ, а и с отменения ЗНСНЗ отм. , настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при формирането на състава на конкурсната комисия не е допуснато твърдяното в жалбата нарушение на тази подзаконова разпоредба, доколкото доц. Й. Б. съобразно изискванията на закона заема преподавателска академична длъжност в областта на гражданскоправните науки.

Предвид изложеното, жалбата на Н. Й. Б. против заповед № ЛС-И-800/02.11.2012г. на министъра на правосъдието, издадена на осн. чл. 11, ал., и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, в частта, в която същата следва да се разгледа по същество, се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. Издаденият от министъра на правосъдието индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, действашщ в рамките на предоставената му законова компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, административният акт е съобразен с целта на закона.Не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, пораид което жалбата следва да се отхвърли.

Водим от изложеното, Върховният административен съд

РЕШИ:

О. Б. Р. жалбата на Н. Й. Б. от гр. С. против

заповед № ЛС-И-800 от 02.11.2012 г. на министъра на правосъдието в частта й, с която са възложени правомощия на частни съдебни изпълнители с райони на действие Окръжен съд - Ловеч и Окръжен съд - Смолян.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1254 г. по описа за 2013г. на Върховния административен съд в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Й. Б. от гр. С. против заповед № ЛС-И-800 от 02.11.2012 г. на министъра на правосъдието в частта й, с която са възложени правомощия на частни съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Н. Й. Б. от гр. С. да заплати на министъра на правосъдието, на Г. Ц. Т., М. Г. Н.-Ангелова, Г. Н. С., В. К. Б., Д. И. Д., П. Л. И. и Д. Й. С. по 150 (сто и петдесет) лева на всеки един от тях.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд с касационна жалба в14 дневен срок от съобщаването, а в частта му с характер на определение може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. У.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г./п/ Т. К.

Т.К.