Производството е по реда на глава дванадасета чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П. В. М. от гр. С., бул.”България”№ 50 срещу решение №3735 от 3.6.2013г. на Административен съд София град по адм. дело №2846/2013г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед №649 от 21.1.2013г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Красно село, с която му е отказана еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, потвърдена с решение № РД-01-81 от 27.2.2013г. на директора на РДСП София град. Жалбата не съдържа конкретни касационни основания като с нея се изразява несъгласие с постановеното решение, но от съдържанието й се извеждат касационни основания за отмяна – необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът – директор на дирекция „Социално подпомагане” Красно село, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като обстоятелствата, че лицето не е намерено на адреса и поради това не е била извършена социална анкета, не са предпоставки по чл. 12 ал. 2 от ЗСП и по чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП за отпускане на социална помощ, поради което не могат да бъдат мотиви за отказ.

Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Пред административния съд е бил разгледан спор по жалба на П. В. М. срещу цитираната заповед на директора на Д”СП” Красно село”, с която му е отказана еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнала жизнено...