Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на районен прокурор при Районна прокуратура - Севлиево против решение № 121/22.11.2012 г. по адм. д. № 223/2012 г. на Административен съд – Габрово. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че по изложените в протеста основания процесната заповед е незаконосъобразна, но не е нищожна. Възразява, че действителното основание за издаване на заповедта не е посочената разпоредба на чл. 64 от ЗОС. Тези заповеди не представляват индивидуални административни актове и не могат да бъдат обжалвани по реда на АПК. Но по своята правна природа издадената заповед не е от посочения вид актове. Кметът на община С. е осъществил правомощия, които са от компетентността на друг орган - Общински съвет-Севлиево. Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 8 от ЗОС, на чл. 12, ал. 2 от ЗОС и на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗОС, съгласно които управлението и разпореждането с имоти - публична общинска собственост, се извършва от общинския съвет, а кметът организира изпълнението на тези актове. Решение № 75/27.07.1999 г. на Общински съвет - Севлиево, с което имотът е обявен за публична общинска собственост, е задължително за кмета на община С.. Иска протестираното решение да бъде отменено и да бъде обявена за нищожна заповед № 1397/09.12.2009 г. на кмета на община С..

Ответникът по жалбата - кметът на община С., редовно призован, не се представлява.

Ответникът - „А. С.” АД, гр. С., редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест в частта, с която се иска първоинстанционното решение да бъде обезсилено. Първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл...