Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от „А. Д.с”ООД против решение №1076/27.07.2011 г., постановено по адм. д.661/2011 г. по описа на Административен съд – Бургас, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) №900556/03.08.2009г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-236/30.09.2009г. на директора на Дирекция "О”ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по нея.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на „А. Д.с”ООД, и неоснователност на касационната жалба на ДД”ОУИ”.
Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество са основателни.
С обжалваното решение №1076/27.07.2011 г., постановено по адм. д.661/2011 г. по описа на АС – Бургас, с която е отхвърлена жалбата на „А. Д.с”ООД срещу РА №900556/03.08.2009г. на ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-236/30.09.2009г. на ДД”ОУИ” в частта, с която е са установени задължения по ЗДДС в размер на 4 801, 28 лв. и лихва за забава в размер на 1 820, 07 лв. за данъчен период 01.03.2005 г. - 31.03.2005 г.; в размер на 2 160, 58 лв. и лихва за забава в размер на 812 лв. за данъчен период 01.04.2005 г. - 30.04.2005 г.; в размер на 5 521, 47 лв. и лихва за забава в размер на 1 236, 14 лв. за данъчен период 01.06.2005 г. - 30.06.2005 г.; в размер на 6 519, 43 лв. и лихва за забава в размер на 1 866, 43 лв. за данъчен период 01.12.2005 г. - 31.12.2005 г.; в размер на 14 374, 75 лв. и лихва за забава в размер на 4 389, 58 лв. за данъчен период 01.02.2006 г. - 28.02.2006 г.; в размер на 802, 86 лв. и лихва за забава в размер на 238, 52 лв. за данъчен период 01.05.2006 г. - 31.05.2006 г. и в размер на 9 844, 19 лв. и лихва за забава в размер на 2 461, 11 лв. за данъчен период 01.11.2006 г. - 30.11.2006 г. и е отхвърлена жалбата в останалата част, с която са определени задължения по ЗДДС в размер на 7622, 98 лв. и лихва за забава в размер на 2314, 31лв. за данъчен период 01.06.2006г. - 30.06.2006г., в размер на 25437, 51 лв. и лихва за забава в размер на 7181, 07 лв. за данъчен период от 01.10.2006 г. - 31.10.2006 г., в размер на 30792, 91 лв. и лихва за забава в размер на 12491, 50 лв. за данъчен период 01.12.2006 г. - 31.12.2006 г. С атакуваното решение са присъдени разноски в полза на „А. Д.с” ООД в размер на 1472 лв. и в полза на ДД"ОУИ" в размер на 1 221 лв.
АС-Бургас е приел, че оспорения пред него РА е действителен данъчен акт, като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, в резултат на които е установил фактическата обстановка по спора и е обосновал правните ски изводи за частична незаконосъобразност на РА. Така постановеното съдебно решение е неправилно.
По делото няма спор, че са издадени влезли в сила ДАПВ № 488/22.08.2005 г., АПВ № 6678/18.04.2006 г., АПВ № 13944/11.10.2006 г. и АПВ № 598/29.01.2007 г., които са отнасят за задълженията на "А. Д.с” ООД по ЗДДС за всички ревизирани данъчни периоди, за които е издаден обжалвания пред АС-Бургас РА.
Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г. влезлите в сила ДАПВ по ДПК отм. и АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Действително по отношение на този въпрос е налице противоречива съдебна практика, която следва да бъде преодоляна при приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2011г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд.
Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 от АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ ( ДАПВ при действието на ДПК) се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с ДАПВ и АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по - облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 134, ал. 4 ДОПК. В случаят ревизията е възложена от началник сектор "РП" на отдел "К"ООД, които за настоящата инстанция са в размер на 27, 50 лв., а към определените с отмененото съдебно решение разноски в размер на 1472 лв. за пред първата инстанция следва да бъдат добавени още 2488 лв. до пълния размер на направените пред тази инстанция разноски.
По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №1076/27.07.2011 г., постановено по адм. д.661/2011 г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА
нищожността на ревизионен акт №900556/03.08.2009г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-236/30.09.2009г. на директора на Дирекция "О”ООД, гр. Б., ул. Сливница" № 46 сумата 3987, 50 лв. ( три хиляди осемдесет и седем лева и 50 стотинки), разноски за цялото производство по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ С. П. Д.Ч.