Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160 ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ПТЗК "Скът-93", представлявано от Т. М. подадена срещу решение №90 от 21.07.2008г., постановено по адм. дело №215 по описа за 2007г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата подадена против ДРА №1510 от 28.11.2005г., издаден от ТДД-Враца в частта, потвърдена с решение №117 от 23.2.2006г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за данъчни периоди на м. 10. и 11. на 2003г. Твърди неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива съображения относно неправилната преценка на събраните при двата пъти разглеждане на делото доказателства, от съда и иска отмяна на решението със законните последици и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП я оспорва в подаден отговор от 1.10.2008г. Счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юристконултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция.

С решение №7190 от 6.7.2007г., постановено по адм. дело №10542 по описа за 2006г. ВАС, І отделение е отменил решение на ВтОС в описаната по-горе част и е върнал делото за ново разглеждане с указания. При постановяване на атакуваното съдебно решение при новото разглеждане на делото, за да отхвърли жалбата съда е възприел събраните по делото доказателства и включително изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза не може да се установи количеството предадено зърно по месеци, включително за процесните. Не се установяват налични документи, необходими за съпоставка на данните от отнчета за риходите и разходите, годишната справка-декларация по ЗДДС.

Решешението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и адекватни на нея правни изводи. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, в съдебният акт са обсъдени всички направени от касатора доводи и са анализирани всички необходими доказателства. Съдът се е съобразил с дадените от ВАС указания в отменителното решение и акта му е изцяло законосъобразен. Спорната част от РА касае допълнително определени данъчни задължения по ЗДДС за двете месеца - м. 10 и м. 11 на отчетната 2003 г. За м. 10.2003г. е установено, че касатора е извършил освен облагаеми, така и освободени доставки - раздадена е рента от пшеница и ечемик, а е претендирал данъчен кредит по всички доставки. По делото е приета експертиза, която дава и списъците, по които член-кооператорите са получавали това зърно. Констатирано и възприето е от вещото лице, че за м. 10. е налице несъотвествие между осчетоводения приходи и декларираната данъчна основа, т. е. той е по-голям от декларираното в СД. В случая раздадената рента представлява освободена доставка по смисъла на чл. 51 т. 1 от ЗДДС - Доставката на селскостопански стоки или услуги / като раздела е включен в глава 8 - Освободени доставки/ по смисъла на този закон е: т. 1 - прехвърлянето на собственост върху хлебно или фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура на рента или част от нея. Поради което следва да намери отражение в СД по ЗДДС като такава, но това не е направено от касатора. Правилно е възприетото от съда, че органите по приходите правилно са приложили специалния ред за преизчисляване на данъчния кредит, признат за м. 10.2003г. В частта за м. 11.2003г. има две допълнителни начисления на ДДС - 1. С мемориален ордер №4/1 е отчетена продажба на слънчоглед, за която не е издадена фактура и съответно не е начислен данък по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС, поради което е направено такова доначисляване и 2. с МО №4/1 е отчетена раздадена рента - олио на определена стойност, което представлява рента в натура и се дължи ДДС, тъй като това е доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и не попада под разпоредбата на чл. 51 т. 1 от с. з. Други данни, достатъчни да оборят посочените не са представени.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №90 от 21.07.2008г., постановено по адм. дело №215 по описа за 2007г. на Великотърновски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.