О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 2658

гр. София,16.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№411 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Н. срещу решение №1307 от 03.11.2022 г. по в. гр. д.№560/2022 г. на САС, поправено по реда на чл.247 ГПК с решения №213 от 28.02.2024 г. и №594 от 17.05.2024 г. по в. гр. д.№560/2022 г. на САС. С обжалваното решение след частична отмяна на решение от 21.10.2021 г. по гр. д.№12692/16 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Д. В. Н. срещу З. И. М. иск по чл. 627 ТЗ за осъждането му да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 32 616.50 лв., представляваща заплатена част от цена по развален предварителен договор от 15.06.2011 г., обезщетение в размер на 817.19 лв., представляваща присъдена неустойка и обезщетение в размер на 2359.09 лв., представляваща присъдени съдебни разноски, съгласно решение от 25.05.2016 г. по гр. д.№20746/2014 г. на СГС, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 18.10.2016 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Допустимо ли е предявяване на вземания на отпаднало основание от кредитор по предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот, с падеж преди датата на неплатежоспособността във фазата на установяване на вземанията от синдика в открито производство по несъстоятелност. 2. Притежава ли активна процесуална легитимация кредитор на дружество в несъстоятелност по договор за изграждане и продажба на недвижим имот с падеж преди начална дата на несъстоятелността, да води иск за разваляне на договора, съединен с осъдителен иск за връщане на неоснователно платеното, ако неговото вземане не бъде прието от съда по несъстоятелността. 3. Към кой момент следва да се доказва наличие на имущество на несъстоятелния търговец, за да се приеме, че е налично такова за репариране вземането на кредитора – началната дата на неплатежоспособността, констатирана в решението на съда или датата на съдебно признаване на вземането на кредитора.

Ответникът по касация З. И. М. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за предявяване на иска по чл.627 ТЗ, тъй като „Кези инженеринг“ ООД е обявено в несъстоятелност с решение по т. д.№3113/2017 г. на СГС, а ответникът З. И. М. е от кръга на лицата по чл.626, ал.2 ТЗ и в срок от 30 дни, т. е. до 30.01.2013 г., не е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност. Счел е, че макар и да са налице останалите предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.627 от ТЗ, а именно – наличието на вреда за ищцата в установен размер и виновно бездействие на посочения ответник, то в случая не е доказана пряка причинно-следствена връзка между вредата и бездействието. Установил е, че първоначално, а и към момента на установената неплатежоспособност на дружеството - 31.12.2012 г., ищцата е била кредитор на „Кези инженеринг“ ООД по предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху описан в договора недвижим имот. Посочил е, че дори управителите да бяха изпълнили задължението си да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност към тази дата, то ищцата не би имала паричното вземане в посочените размери към дружеството, тъй като вземането й по предварителния договор по чл.19, ал.3 ЗЗД не се е трансформирало в парично, съобразно нормата на чл.617, ал.2 ТЗ /съгласно практиката на ВКС, отразена в решение №503 от 17.08.2009 г. по гр. д.№2941/2008 г. на ІV ГО, искът по чл.19, ал.3 ЗЗД не е за имуществено вземане, а за принудително осъществяване на едно потестативно право, което може да се упражни само по исков път/ и едва на 18.02.2015 г., когато е отправила волеизявление за разваляне на договора, тя е придобила качеството на кредитор с парично вземане. Изложил е съображения, че ищцата не е доказала при условията на пълно главно доказване, че ако дружеството е било обявено в несъстоятелност на 31.12.2012 г. и активите му са послужили за удовлетворяване на вземанията, към 18.02.2015 г. би било налично имущество от което тя да удовлетвори вземането си. Посочил е също така, че в заключението на съдебно-икономическата експертиза, се прави извод, че към 31.12.2012 г. дружеството е притежавало активи на определена стойност, но не е посочен размерът на задълженията на дружеството към този момент и дали активите са били достатъчни за удовлетворяване на всички изискуеми към този момент задължения. В този смисъл е достигнал до извод, че не е доказана пряката причинно-следствена връзка между бездействието на управителите да обявят дружеството в несъстоятелност и невъзможността ищцата да събере вземането си.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С оглед изложените от въззивният съд мотиви, формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В решението не са изложени каквито и да е било съображения относно процесуалната легитимация за водене на иск по чл.55 ЗЗД, както и по отношение допустимостта и момента, в който може да се предяви това вземане в открито производство по несъстоятелност, респективно по първи и втори въпрос не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна както бе посочено, в мотивите си въззивният съд изрично е посочил, че и към 31.12.2012 г. – началната дата на неплатежоспособността, и към 18.02.2015 г. – датата на разваляне на предварителния договор, доказателства относно имущественото състояние на дружеството не са представени, поради което е намерил, че липсва пряка причинно-следствена връзка между бездействието на управителите да обявят дружеството в несъстоятелност и невъзможността ищцата да събере вземането си. В този смисъл какъвто и отговор да се даде на трети въпрос, направеният извод за неоснователност на иска не би се променил. Следва да се посочи, че с наведените в касационната жалба доводи относно наличието на достатъчно имущество на длъжника към датата на неплатежоспособността - активи надвишаващи всички задължения с 2 млн. лв. /възприемането на които доводи от съда би довело до незачитане на СПН на съдебното решение, с което е открито производство по несъстоятелност и е определена началната дата на неплатежоспособността на длъжника/ по същество се оспорва правилността на обжалваното решение, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява по делото/ не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби.

С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1307 от 03.11.2022 г. по в. гр. д.№560/2022 г. на САС, поправено по реда на чл.247 ГПК с решения №213 от 28.02.2024 г. и №594 от 17.05.2024 г. по в. гр. д.№560/2022 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.