Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на

областния управител на област П., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Стефанов, против решение № 1857 от 07.08.2013г., постановено от Пловдивския административен съд - ІІ отделение, VІІ състав, по адм. д. № 1042/2013г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 37и - 37п от ЗСПЗЗ. касационният жалбоподател твърди, че изводите на съда са в противоречие с разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 от ЗОбС и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, както и незаконосъобразното решение на Общински съвет - Раковски в оспорената му част, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. О. съвет - Раковски оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат Лесова, която с писмен отговор и писмено становище пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и иска присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правните изводи на решаващия съд са правилни и са направени въз основа на правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Обосновано е преценено от административния съд, че в конкретния случай не е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 37о от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, защото ОбС - Раковски е изпълнил специалните изисквания на ЗСПЗЗ по отношение на условията, касаещи отдаването под наем или аренда на общинските мери и пасища.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение...