Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение №241 от 30.5.2008г., постановено по адм. дело № 1723 по описа за 2006г. на Пловдивски окръжен съд, АО, в частта, с която е отменен РА №2601079 от 20.09.2006г. на ТД на НАП Хасково, потвърден с решение №1114 от 15.11.2006г. на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 12045, 76 лв., ведно със съответните лихви за данъчен период от 1.09.2005 г. - 31.05.2006г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на нормите на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Равзива подробни касационни доводи относно неправилната преценка от съда на доказателствата по делото, включително изготвената комплексна експертиза. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу атакувания РА и решение на директора на дирекция "ОУИ" да бъде отхвърлена, както и да се присъди юристконсултско възнаграждение.

Ответникът по така подадената касационна жалба "Б"ООД, представлявано от Н. А. и процесуален представител, не взема становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол е частта от съдебното решение, с която е

отменен РА №2601079 от 20.09.2006г. на ТД на НАП Хасково, потвърден с решение №1114 от 15.11.2006г. на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 12045, 76 лв., ведно със съответните лихви за данъчен период от 1.09.2005 г. - 31.05.2006г. За да достигне до този извод за частична отмяна на РА съдът е преценил събраните по делото писмени доказателства и кредитирал изготвените две заключения на техническа и счетоводна експертизи. Обосновал е надлежно изводите си относно приложените от органите по приходите текстове на чл. 29 ал. 5 от ЗДДС, чл. 122 ал. 4 вр. с ал. 1 и 2 от ДОПК. По отношение приложението на първия текст е посочил, че с насрещно доказване данъчно-задълженото лице е доказало различни стойности от тези на органите по приходите относно както себестойността на произведените количества продукция, така и продажната цена помесечно. Поради което допълнително начисления ДДС частично следва да бъде корегиран. По отношение приложените текстове за ревизия при особени случаи е посочил, че дружеството е представило необходимата документация, поради което произведеното, но неотчетено количество продукция е различно в по-малко от приетото количество от органите по приходите, поради което и това подлежи на частична корекция.

Решението е правилно в обжалваната му част. Надлежно е установена фактическата обстановка и правилни направените правни изводи. Неснователни са доводите в касационната жалба, тъй като същите представляват по съществото си оспорване на двете заключения на експертизите - от 10.10.2007г. и 16.10.2007г. Видно обаче от съдебните протоколи от 18.10.2007г. и 31.3.2008г., тези заключения изобщо не са били оспорени от представителя на касатора, същия е заявил, че няма въпроси към експертите. Двете заключения са изключително подробни, обосновани, включително в табличен вид, използвани са обобщени данни за проджните цени на този вид продукция - три вида мляко, прилагани от други лица за същото производство, при еднакви условия и в същия район. Правилно са кредитирани от съда, който съобразявайки се с техните данни е направил частична корекция на дължимия ДДС от ответника по касация по суми. Не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила, решението е обосновано и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №241 от 30.5.2008г., постановено по адм. дело № 1723 по описа за 2006г. на Пловдивски окръжен съд, АО. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.