Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на А. Я. Т. от гр. П., чрез процесуален представител адв.Е. В. от АК гр. П., против Решение №893/22.08.08г.,постановено по адм. дело №1196/08г. на Административен съд гр. П., с което е потвърдено Разпореждане №3902066284/11.04.08г. на Ръководител„ПО” при РУ”СО” град Пловдив, потвърдено с Решение №149/27.05.08г. на Директора на РУ”СО”-Пловдив. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 68 ал.ІV от КСО, преценена в нейната правнологическа връзка с разпоредбите на §9 ал.ІІ от ПЗР КСО и чл. 45 ал.І от НПОС. Настоява за отмяна на оспореното съдебно решение и уважаване на искането му по същество, с определяне на стажа по §9 ал.ІІ от ПЗР КСО за действителен, което да мотивира извод за отмяна и на административните актове, обективиращи отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора, по реда на чл. 68 ал.ІV КСО.

Ответникът по касация – Директорът на Районно управление „Социално осигуряване” гр. П., в писмено възражение изразява становище за нейнователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване.

Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Предмет на касационното производство е обжалваното съдебно решение, а не спорното материално право, в какъвто смисъл основно са развитите доводи в настоящата жалба....