Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Д. С. подпомагане – Оборище, гр. С. срещу решение № 894 от 23.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1018/2008 г., по описа на Административен съд – София град. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба – Г. Л. А. от гр. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав като обсъди направените оплаквания, намира следното:

Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Предмет на развилото се административно производство е било искането, обективирано в молба – декларация за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, от Г. Л. А. с вх. № П-3-2611 от 29.05.2007 г., до директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С.. С нея моли да бъде отпусната месечна помощ за трите й деца: Л. И. Х., Х. И. Х. и Н. И. Х.. Със заповед № ПЗ – 2611 от 14.06.2007 г., издаден на осн. чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Оборище, гр. С., е отпуснал исканата семейна помощ за три деца в общ размер на 58, 00 лв., за срок от 01.05.2007 г. до 30.04.2008 г.

Със заповед № ПЗ – 2611 от 11.12.2007 г., същият административен орган е спрял месечната помощ за срок от 01.11.2007 г. до 30.11.2007 г. Като мотиви е изложил, че е нарушено условието на чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗСПД. На 08.01.2008 г. Директорът се е произнесъл със заповед № ПЗ – 2611, с която е прекратил, считано от 01.12.2007 г., помощта за трите деца. Посочил е, че е нарушена хипотезата на чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗСПД. Последната заповед е била оспорена пред по-горестоящия административен орган, в лицето на директора на Р. Д. „Социално подпомагане” – София град, който е отхвърлил жалбата на г-жа Анчева с решение № РД 01-47/28.01.2008 г. Мотивите са, че не е изпълнено условието на чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗСПД, а именно: не са представени в законоустановения срок удостоверения, от които да е видно, че трите деца са записани като ученици за учебната 2007 г.-2008 г.

За да отмени заповед № ПЗ – 2611 от 08.01.2008 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Оборище, гр. С. и решение № РД 01-47/28.01.2008 г. на директора на Р. Д. „Социално подпомагане” – София град, Административен съд – София град е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Изведените изводи, от първоинстанционния съд, се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Атакуваното съдебно решение не е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, ал. 3 от АПК.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за социалното подпомагане на деца (в ред. ДВ бр. 32 от 2002 г.) месечните помощи за дете до навършване на 18 години се изплащат на семействата, които отговарят на следните кумулативни предпоставки, въведени от законодателя: 1/. доходът на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 от същия закон; 2/. детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца; 3/. от 7 години до навършване на 18 години редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4/. живее постоянно в страната. При подаване на молба-декларация по образец, утвърден от Министъра на труда и социалната политика, за отпускане на помощта по чл. 7 от ЗСПД се прилага и удостоверение от учебното заведение, че детето е записано като ученик/ученичка, а за новата учебна година - в срок до 31 октомври, съгласно чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗСПД (изм. с ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 71 от 2006 г.).

Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Така законодателят е формирал правната си воля в чл. 35 от АПК. Следователно административният орган следва да покани страната, за да й осигури възможност да изрази становище. В случая, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Оборище, гр. С. е изпратил съобщение на Г. А. на 17.12.2007 г. да се яви в три дневен срок, за да бъде връчена заповед по чл. 7 от ЗСПД, като представи лична карта и удостоверение от учебно заведение за 2007 г. – 2008 г. Административен съд – София град, с определение от 20.03.2008 г., постановено в закрито съдено заседание е констатирал, че административният орган не е представил доказателства относно връчването на г-жа Анчева на съобщението от 17.12.2007 г. Задължил го е, в седем дневен срок от получаване на съобщението, да удостовери, че лицето е било уведомено за констатираните нарушения. От представените писмени доказателства по делото не са налице данни, че съобщението е било надлежно връчено на адресата. Така административният орган е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка. На ответника в настоящото касационно производство не е било осигурено участие в административното производство и не е била предоставена възможност на лицето да отстрани недостатъците в подадената молба – декларация чрез представяне на удостоверения по чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПД, които г-жа Анчева е сторила, но по-късно вече - че трите й деца са записани като ученици. Изложеното по-горе налага изводът, че отсъства елемент от фактическия състав на основанието на чл. 35 от АПК.

При тези данни, първоинстанционният съд правилно е преценил, че с оглед задължението на административния орган следва да изясни фактите и обстоятелствата, от значение за случая, а като не го е сторил, е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, при издаване на оспорения административен акт. С оглед на горното, атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и постановено в съответствие с Закона за социалното подпомагане на децата и с Правилника за прилагането му.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 894 от 23.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1018/2008 г., по описа на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Д.Л.