Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационната жалба на Н. П. К. от гр. Б., чрез адв.. Т., против решение № 14 от 22.07.2011 г. по адм. дело № 168/2011 г. на Административния съд - Враца.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, вместо което съдът да постанови решение по същество като уважи исковата претенция на Н. К. срещу Държавно горско стопанство - Мездра. Претендират се и разноски.

Ответната страна - Държавно горско стопанство - Мездра, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203, ал. 1 АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административният съд - Враца е отхвърлил обективно съединените искове на Н. П. К., настояща касационна жалбоподателка, против Държавно горско стопанство - Мездра, за нанесени имуществени и неимуществени вреди от ответника в общ размер на 10 000 лв., вкл. и мораторна лихва 500 лв., вследствие неправомерното задържане на собствения й товарен автомобил ЗИЛ 131 с ДК № СО 3369 ВВ. Претендираната сума включва: 3 000 лв. имуществени вреди - пропуснати ползи, поради лишаването й от възможността да ползва МПС за периода 01.08.2009 - 18.03.2011 г., 500 лв. мораторна лихва върху тях, 3000 лв. имуществени вреди - претърпени загуби, причинени от това, че отнетото МПС към датата на предаването му не е в състоянието, в което е отнето, и 3 500 лв. неимуществени вреди за периода 01.08.2009 - 18.03.2011 г., настъпили вследствие притесненията й по време на процеса от задържането на МПС до връщането му.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че исковете са допустими, но неоснователни. Решението е правилно.

По делото е безспорно установено, че Колева, ищца в първоинстанционното производство, е собственик на МПС - товарен автомобил ЗИЛ 131, с ДК № СО 3369 ВВ от 2006 година. От показанията на И. Д. Л., който живее на съпружески начала с Колева, е установено, че камионът е управляван и ползван предимно от него.

Приложено е НАХ дело №119/2010 г. по описа на РС - Мездра, от което се установява, че на 01.08.2009 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), извършено от Лесидренски, за нарушение на чл. 80, ал. 16 от Закона за горите. Констатирано е, че лицето съхранява 8 куб. м дърва за огрев в каросерията на товарен автомобил ЗИЛ 131 с ДК № СО 3369 ВВ. Доколкото товарният автомобил е бил средство за извършване на нарушението, с АУАН е разпоредено задържането му. При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел за безспорен факта, че товарният автомобил е задържан на основание АУАН.

Впоследствие е издадено НП №154 от 16.03.2010 г. на директора на ДГС - Мездра, с което на нарушителя е наложено административно наказание глоба и е разпоредено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението: дърва за огрев, и на вещите, послужили за извършване на нарушението: товарен автомобил ЗИЛ 131 с ДК № СО 3369 ВВ. Това НП е отменено с решение № 146 от 03.09.2010 г. по НАХ дело № 119/2010 г. по описа на РС - Мездра, като е разпоредено връщане на отнетите в полза на държавата вещи. С решение № 233 от 03.11.2010 г. на АС - Враца, решението на РС - Мездра е потвърдено изцяло.

По делото е установено също, че след задържането му на 01.08.2009 г. товарният автомобил е съхраняван в двора на пожарната служба в гр. Р. до датата на предаването му с приложения по делото приемо-предавателен протокол на 18.03.2011 година.

При тези обстоятелства и с оглед обстоятелствената част на исковата молба, правилна е квалификацията на Административния съд - Враца, че искът на Колева се основава на вреди, които се твърди, че са причинени от незаконни действия и бездействия на служители на ДГС - Мездра, а именно: неправомерно задържане на собствения й товарен автомобил и липсата на адекватно, точно и нормално съхранение на същия през периода на задържането: 01.08.2009 - 18.03.2011 година. В тази връзка правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че искът не се основава на вреди, произтичащи от отмененото наказателно постановление.

По същество искът, предявен от Колева за имуществени вреди - пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразно действие, изразяващо се в неправомерното задържане на собствения й товарен автомобил, правилно е отхвърлен като неоснователен. Действията на служителите при ДГС - Мездра са били правомерни, тъй като са извършени с оглед съставения АУАН и предвид констатираното нарушение на чл. 80, ал. 16 от ЗГ от лицето, което е управлявало автомобил ЗИЛ. Впоследствие с издаденото наказателно постановление е разпоредено отнемането му в полза на държавата, което НП е отменено с влязло в сила съдебно решение на Районния съд - Мездра. Относимото към процесния случай е, че дейността по съхранението на отнетия в полза на държавата товарен автомобил ЗИЛ не е административна дейност и не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както обосновано е приел и първоинстанционният съд.

По отношение на иска за претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие - липсата на адекватно, точно и нормално съхранение на автомобила през периода на задържането: 01.08.2009 - 18.03.2011 г., съдът правилно е приел искът за неоснователен. АС - Враца задълбочено е изследвал фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, както и предпоставките за нейното търсене, вследствие на което е направил законосъобразния извод, че съхранението на задържани вещи не е административна дейност. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ задължително изискване е бездействието да е вследствие неизпълнение на дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. В случая липсва властническия елемент, който е присъщ на изпълнително-разпоредителната дейност, поради което обосновано съдът е приел, че липсва една от предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Разбира се, жалбоподателката разполага с възможността да потърси правата си по общия исков ред.

Предвид гореизложеното съдът счита, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. В тази връзка не са налице наведените с касационната жалба отменителни основания.

С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължи присъждане на разноски. Такива не се дължат и на ответника, който не е представляван в откритото съдебно заседание, поради което направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение не следва да се уважи.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 14 от 22.07.2011 г. по адм. дело № 168/2011 г. на Административния съд - Враца. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г./п/ С. Х.

Н.А.