Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Л. против решение № 5009 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 2044 /2013 г. на Административен съд – София - град, с което жалбата й против заповед рег. № з-183/04.01.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното й правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на формата на административния акт и обстоятелството, че не е извършила посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на службата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на СДВР не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при спазване на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в...