Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Х. В., в качеството й на процесуален представител на М. Б. Д. и е срещу Решение № 790 от 17.07.2008 г. по адм. д. № 648 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, VІ състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение като се иска неговата отмяна.

О. К. К. и А. К., чрез адв. Р. И. представят писмено възражение срещу касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила. О. О. А. не изразява становище. Останалите ответници - Д. Г., Г. А., Д. Д., Р. Я., Н. А., А. Г., Х. Г. и А. Я. молят съда да уважи жалбата на Джамурова и да отмени решението на Пловдивския административен съд.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставянето на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед № ДК-10-9 от 14.03.2008 г. на началника на РНДСК, с която по молба на К. П. К. е отменено Разрешение за строеж № 478/27.09.2006 г. на главния архитект на О. А. за строеж "Преустройство на тавански стаи в ателие за творческа дейност".

Налице (към момента на издаването на процесната заповед) е помещение с нежилищно предназначение, за което е издадено СР да се преустрои (чл. 38 ал. 5 ЗУТ) в помещение - отново с нежилищно предназначение (собствени тавански стаи - в ателие). Спорният момент е в присъединяването на 5 кв. м. от площта на коридора, представляващ обща част за сградата в режим на етажна собственост. Безспорно се установява по делото, че е нарушена разпоредбата на чл. 185 ал. 2 предл. последно ЗУТ - когато се завземат общи части се изисква да бъде налице съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.

Лицето, инициирало административното производство пред РДНСК, К. К. е активно легитимирано и правата си черпи от нормата на чл. 149 ал. 2 т. 3 ЗУТ, факт, по който не се спори. Прието е и че жалбата му е подадена в срок. Безспорно обстоятелство, което е признато и от касаторката е, че К. К. и А. К. не са давали съгласие за извършваното строителство. Това е причината настоящата инстанция да не обсъжда това обстоятелство.

Относно касационното основание по чл. 156 ал. 1 предл. последно ЗУТ - настоящият съд намира, че към момента на подаването на жалбата пред административния орган процесното РС е било влязло в сила, поради което и жалбата е била недопустима.

Съгласно изискванията на § 4 ал. 3 ЗУТ "В случаите на ал. 1 за жилищни сгради в режим на етажна собственост съобщенията се връчват на председателите на управителните съвети (управителите)", а съгласно ал. 1 съобщаването се извършва по реда на АПК. След внимателния прочит на нормата на чл. 61 АПК може да се направи извод, че връчването на съобщението се извършва от административния орган и се удостоверява с подписа на длъжностното лице - връчител. В конкретния случай е налице подпис на домоуправител и подпис и трите имена на връчителя Г. И. Й.. След като връчителят не е отбелязал изрично кому е връчил съобщението - би следвало да се приеме, че то е връчено на лицето с качество - домоуправител. Съобщението за издаденото РС е връчено на 09.10.2006 г. - по това време, видно от представения протокол от ОС на ЕС е бил домоуправител А. Я.. Същият не е оспорил това обстоятелство. В тежест на административния орган е да докаже, че административният акт е бил съобщен на дадено лице и сведения за това би трябвало да се намират в преписката по случая. Изследвайки въпроса за допустимостта на жалбата в процесната Заповед № ДК-10-09 Органът е направил извод, че строителното разрешение не е влязло в сила, тъй като "не е ясно кой се е подписал в качеството на домоуправител във връзка с обявяването на Разрешение за строеж № 478/27.09.2006 г.", т. е. направил е некоректен правен извод относно собственото си връчване. Това обстоятелство не е било оспорвано в производството пред решаващия съд, поради което този въпрос не е изследван от съда. Налага се изводът, че неправилно и в противоречие със закона решаващият състав, базирайки се на констатация на административния орган и собствени наблюдения от "външна страна" на положени подписи е приел за вярно, че строителното разрешение не влязло в сила по отношение на Костови и че жалбата им от 19.09.2007 г. (една година след издаване на РС и единадесет месеца след връчване на съобщението за него) е допустима.

Правейки извод, основавайки се на неправилно тълкуване на доказателствата, съдът е допуснал противоречие с материалния закон, довело до необоснованост на решението.

По изложените съображения и на осн. чл. 222 ал. 1 АПК

настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Водим от горното и на осн. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение № 790 от 17.07.2008 г. по адм. д. № 648 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, VІ състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТМЕНЯ

Заповед № ДК-10-9/14.03.2008 г. на Началника на РД "НСК" - гр. П.. ОТХВЪРЛЯ

ЖАЛБАТА на К. П. К. срещу Разрешение за строеж № 478/27.09.2006 г., издадено от главния архитект на О. А.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. С./п/ С. Ч.

С.Ч.