Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна -Запад" при Митница-Варна, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Кирилова, против Решение №2042/08.08.2011 г. по адм. дело №861/2011 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По делото е постъпила втора касационна жалба от "Девненски захарен завод" ЕАД, гр. Д., чрез пълномощника му - адв.Г. М., против същото решение, в частта му, с която не са присъдени разноски на дружеството, в размер на 1 000 лева адвокатско възнаграждение, с искане за отмяната му в тази част, като неправилно.

Като ответник по първата касационна жалба, от "Девненски захарен завод" ЕАД, гр. Д., чрез пълномощника му - адв.. М., е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба на началника на МП "Варна - Запад" за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Касационната жалба на "Девненски захарен завод" ЕАД, срещу обжалваното решение, в частта му за разноските е недопустима.

Същата е от компетентност на първоинстанционния съд, постановил разноските, който съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК се е произнесъл по нея, с Определение №6024/09.11.2011 г. по адм. дело №861/2011 г., което по реда на чл. 229 и сл. от АПК е оставено в сила от ВАС, осмо отделение, с Определение №17196/27.12.2011 г. по адм. дело №15940/2011 г. Поради изчерпване на инстанционния контрол, с предмет претендираните разноски, касационната жалба срещу обжалваното решение, в тази му част, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство да се прекрати.

По касационната жалба на началника на МП"Варна-Запад", касационният съд установи:

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил Решение № 9300 – 128/16.02.2011г. към ЕАД № 10BG002002Н0038530/20.05.2010 г. на началника на МП "Варна-запад", в частта, с която е определена по-висока митническа стойност на стоката, декларирана с посочения ЕАД, вследствие на което в тежест на „Девненски захарен завод” - ЕАД гр. Д., са определени за довнасяне задължения за ДДС в размер на 3 632.03 лв. Съдът е описал подробно цялата фактическа обстановка, свързана с издаването на обжалвания административен акт – извършеният внос на 3 260.010 т. сурова нерафинирана тръстикова захар от страна на „Девненски захарен завод”-ЕАД по ЕАД № 10BG002002Н0038530/20.05.2010г., представените към ЕАД документи по вноса, определянето на задължения за мито и ДДС, както и платежните нареждания, с които те са заплатени, извършения последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78, т. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992г. с цел установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставяне на стоките под митнически контрол, в това число съставения доклад № 9 от 03.01.2011г. и възраженията на проверяваното лице, основанията на митническия орган за издаването на процесното решение към ЕАД № 10BG002002Н0038530/ 20.05.2010г. Съдът е описал и събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. При разглеждането на спора от правна страна във връзка със законосъобразността на оспорения акт, съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е очертал и предмета на спора, изразяващ се в това, дали в митническата облагаема стойност на стоката по това ЕАД следва да се включи допълнително и сумата от 4303.20 евро по фактура № 051 – 00048208/21.09.2010 г., като е приел, че не следва, а включването й от митническите органи е извършено в нарушение на материалния закон. За да изгради този свой извод съдът е посочил, че особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84и от ЗМ не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 от ЗМ, съгласно които митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Р. Б., коригирана съгласно чл. 38 от ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 – 4 от същата разпоредба. Като продължение на принципа на определяне на митническата облагаема стойност е дадено тълкуване и на изключенията, посочени в чл. 39 от ЗМ, и по специално на т. 6 от нормата. Съдът е приел, че плащането на цената е извършено чрез акредитив и приложимото правило за определяне на митническата облагаема стойност е по чл. 35 от ЗМ, като нормата на алинея четвърта от същата допуска плащането да бъде извършено и чрез акредитив. Изложени са мотиви, че страните по договора за доставка изрично са уговорили начина на формиране на цената на стоката, като изрично са посочили, че цената не включва такси във връзка с усвояването на акредитива и те се плащат отделно от купувача. Отбелязано е, че за сумите по фактурата, с която митническият орган е увеличил митническата облагаема стойност, изрично е отбелязано, че те са лихви по акредитива, които съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МР не следва да се включват в митническата облагаема стойност. На база на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на Решение № 9300 – 128/16.02.2011год. към ЕАД № 10BG002002Н0038530/20.05.2010 г., с което са определени допълнителни задължения за ДДС.

Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос – дали заплатената сума от 4303.20 евро по фактура № 051 – 00048208/21.09.2010 год. следва да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 32 от МК, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на нея е налице хипотезата по чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б.”А” от МК, и същата не следва да се включва в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителя. Като е споделил последната теза, първостепенният съд е решил така очертания основен спорен въпрос обосновано и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, пар. 1, б."в" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена – лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че: такива стоки са действително продадени на цена, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и изискваният лихвен процент не е по-висок от приетия при подобни договори в страната, където и по времето, когато финансирането е било осигурено. В случая не е спорно наличието на тези условия, както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но касаторът оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Оплакването е неоснователно, поради следното:

Начинът на плащане е уговорен в т. 12 от договор за доставка SUS 3801А/15.10.2009 г. сключен между доставчика „К. И.ал”- Швейцария и „Девненски захарен завод”-ЕАД, като получател-купувач. Според тази клауза плащането по сделката се осъществява чрез документарен неотменяем акредитив на виждане или с отложено плащане, като в случай на отложено плащане /падеж/ разходите, лихвите и разноските, направени от продавача за дисконтиране на документирания акредитив за плащане, са за сметка на купувача и не са включени в горепосочената цена и се фактурират отделно въз основа на действителни сконтов процент пет дни преди пристигането на плавателния съд в пристанището на разтоварване.

Тези обстоятелства се установят и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което посочва, че заплатената цена от общо 3 531 807.40 евро за внесената захар по фактура № 051 - 00045922/16.04.2010 г. е отразена при ответника, по дебита и кредита на съответните счетоводни сметки, както е осчетоводена и допълнителната сума от общо 15 239.73 евро по фактура №051-00048208/21.09.2010 г.

При тези данни първоинстанционният съд е извел правилен извод, че е налице хипотеза по чл. 39, т. 6 от ЗМ, поради което припадащата се за процесното ЕАД сума по допълнителна фактура № 051 – 00048208/21.09.2010 г. от 4303.20 евро неправилно е включена в митническата облагаема стойност. Поради това и доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, и че сумата по процесната фактура е следвало да се заплати на банката, са неоснователни. Установено е, че въпросната сума е заплатена в рамките на открития документален акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МК допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящия случай. В случая не става въпрос и за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите по законов път са изключени от митническата облагаема стойност.

На основание изложеното следва да бъде прието, че като е отменил Решение № 9300 – 128/16.02.2011год. към ЕАД № 10BG002002Н0038530/20.05.2010 г. на Началника на Митнически пункт „Варна запад”, в частта, с която е определена по-висока митническа стойност на стоката, декларирана с посочения ЕАД, вследствие на което в тежест на „Девненски захарен завод”-ЕАД гр. Д., са определени за довнасяне задължения за ДДС в размер на 3 632.03 лв., Административен съд – Варна е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2042/08.08.2011 г. постановено по адм. дело №861/2011 г. на Административен съд-Варна, първо отделение, ХІV-ти състав, с което е отменено Решение №9300-128/16.02.2011 г. на началника на Митнически пункт "Варна-Запад", в частта му, с която е увеличена митническата стойност на стока, декларирана от "Девненски захарен завод" ЕАД и е определена сума за доплащане ДДС, в размер на 3 632.03 лв., по ЕАД №

10BG002002Н0038530/20.05.2010 г. и са присъдени разноски.

О. Б. Р. касационната жалба на "Девненски захарен завод" ЕАД, гр. Д., чрез пълномощника му - адв.Г. М., против Решение №2042/08.08.2011 г. по адм. дело №861/2011 г. на Административен съд-Варна, първо отделение, ХІV-ти състав, в частта на неприсъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като ПРЕКРАТЯВА касационното проиозводство в тази част.

В прекратителната част, решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-петчленен състав на ВАС, в седмодневен срок от съобщаването му на "Девненски захарен завод" ЕАД, а в останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ Е. К.

Е.К.