Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по оспорване на „О. З.” АД – гр. К., в качеството му на правоприемник на „Газоснабдяване Враца” ЕАД срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № УДВ-17/26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ за годишни лицензионни такси - главница общо в размер на 4 280, 08 лв. дължими през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. , ведно с лихвите за посочените в акта периоди. Жалбоподателят счита, че така установените такси за лицензия „разпределение на природен газ” и лиценцзия за „ снабдяване с природен газ” са определени незаконосъобразно при неправилно приложение на материалния закон – Закон за енергетиката /ЗЕ/. Изложени са оплаквания в жалбата, че в избраната основа в акта на ДКЕВР са включени не само приходите на дружеството от лицензионните му дейности, но и приходи от други нелицензионни дейности и затова размерът на таксите неправилно е определен. Поддържа се и оплакване за противоречие на обжалвания акт с целта на закона, тъй като последицата от обжалвания акт е възникване на задължение за дружеството да заплати неправилно определените годишни лицензионни такси, ведно с лихвите, като това неизбежно води до увеличаване цената на природния газ за крайните потребители, тъй като допълнителните лицензионни такси са необходимо присъщи разходи на газоразпределителното дружество. Иска се отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Ответникът - ДКЕВР, чрез процесуалните си представители, я оспорва като неоснователна, тъй като при определянето на таксите комисията е имала предвид годишните финансови отчети на дружеството за съответните години и таксите са определени правилно.

Върховният административен съд, първо "а" отделение приема, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Настоящето първоинстанционно съдебно производство е образувано след...