Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Х. Гадхоук, гражданин на Великобритания, срещу решение № 499/07.08.2009 г. по адм. д. № 335 /2009 на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 05-42/04.03.2009 г. на кмета на О. Б.. Със заповедта е отказано определяне на категория на туристически обект апартамент № 7 в комплекс "Шале монтан" в гр. Б., ул. "Вардар" № 2.

Според жалбоподателя, съдът не е взел предвид, че отдава самостоятелни стаи от собствения си, обитаем от него апартамент и съгласно чл. 2, т. 3 от ТЗ не се счита за търговец, поради което за него не важи изискването на чл. 6, ал. 1 от Закона за търговския регистър, съгласно който всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър. Релевира се нарушение на материалния закон, касационно осонвание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - О. Б., чрез процесуалния си представител, представя писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на съдебното решение.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с пощенско клеймо от 31.08.2009 г., при връчено съобщение за решението на 17.08.2009 г. Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят, чрез пълномощник, е подал заявление за категоризиране на апартамент 7 в жилищен комплекс в гр. Б., ул."Вардар" № 2, по представен нотариален акт за собственост № 156/2006 г., разгледано на заседание на общинската експертна комисия по категоризиране на туристическите обекти, която е установила, че не е представено удостоверение за вписване в търговския регистър на лицето подало заявление и е дала 14-дневен срок за отстраняване на нередовността, удължен с 30 дни с протоколно решение на комисията от 29.01.2009 г. Отказът за категоризиране на туристическия обект е мотивиран с неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на заявлението - доказателства за вписване в търговсия регистър. Заявлението по чл. 7, ал. 1 от

Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за обществено хранене и развлечения /НКСПМНЗХР/ е подадено от жалбоподателя като физическо лице с искане за категоризиране на самостоятелни стаи в апартамент в комплекс в гр. Б. като туристически обект по см. на чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗТ за развиване на туристическа дейност, което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата следва да бъде придружено с удостоверение за вписване в търговския регистър.

За да отхвърли подадената жалба, административният съд е приел, че изискването да приложат към заявлението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата актуално удостоверение за вписване в търговския регистър е задължение за всички лица-заявители за определяне на категория на туристически обект, независимо дали са еднолични търговци, търговски дружество или физически лица, извършващи фактическа търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ.

Решението е законосъобразно, независимо, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ТЗ.

Правилни са изводите на съда, че законът не ограничава жалбоподателя да стопанисва и управлява собствеността си чрез отдаване на апартамента под наем, но за предоставяне на туристически услуги в него чрез категоризирането му като туристически обект, следва да отговаря на специалните изисквания на ЗТ и наредбата, въвеждащи вписването в търговския регистър като условие за упражняване на туристическите дейности по ТЗ с цел правна сигурност и защита интересите на потребителите. Изключение от това е хипотезата на чл. 2, т. 3 от ТЗ, която в случая не е налице. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от

Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за обществено хранене и развлечения /НКСПМНЗХР/, лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство в самостоятелни стаи или къщи, или упълномощено от него лице, подава заявление по образец 5 за категоризиране на обекта до кмета на съответната община, към което се прилага актуално удостоверение за вписване в търговския регистър на лицето - оригинал или копия от документи, удостоверяващи, че юридическото лице има право за извършва стопанска дейност по силата на друг закон или по законодателството на друга държава -членка на Европейския съюз, или на държава -страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. В съответствие с чл. 45, ал. 1 от Закона за туризма чл. 5, т. 1 от наредбата, предвижда, че хотелиерство или ресторантьорство се извършва от лице, което е търговец по смисъла на ТЗ или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност.

Не е твърдяно в първоинстанционното производство и не са представени доказателства жалбоподателят да обитава жилището, относно което е подал заявление за извършване на хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ТЗ, съгласно която не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Доводите в касационната жалба в този смисъл са недоказани и поради това неоснователни.

В становището на кмета на О. Б. пред административния съд е посочено, че чуждите граждани, включително жалбоподателя, живеят извън България, както е заявено от пълномощника в административното производство адв.. Б., поради което не обитават жилището и не попадат в хипотезата на чл. 2 от ТЗ. Това обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя в първоинстанционното производство и не е установено жалбоподателят да обитава посоченото жилище в Банско.

В съответствие с чл. 10 ал. 1 от наредбата, след като е констатирала нередовности в документите по чл. 7, комисията е дала 14-дневен срок на заявителя да ги отстрани, удължен с 30 дни, но поради неотстраняването им е прекратила процедурата за определяне категорията на обекта, по аргумент на чл. 10, ал. 4 от наредбата. Налице е фактическото и правно основание за издаване на заповедта чл. 21, ал. 1, т. 1 от наредбата, категоризиращият орган по предложение на комисията е издал заповед за отказ за определяне на категория, след като не са отстранени нередовностите по заявлението и приложените към него документи в сроковете по чл. 10, ал. 1 и 3, както законосъобразна е прието от съда.

Не е налице посоченото касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за нарушение на материалния закон, при служебна проверка на съдебното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, не се установяват основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

В писменото становище по делото на процесуалния представител на О. Б. не се претендират разноски, поради което не се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 499/07.08.2009 г. по адм. д. № 335 /2009 на Административен съд Благоевград. Решението е окончателно Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. В./п/ П. Н.

П.Н.