Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Тандем Н Груп" ЕООД гр. П. срещу решение № 790/21.07.2008 г. по адм. д. № 1239/2008 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № АЗ-611 от 05.02.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" за отнемане на издадения лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 1161/08.06.2007 г. за охрана на имуществото на физически или юридически лица за територията на област П..
Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда, че липсата на реквизити от съдържанието на административния акт
по чл. 59 ал. 2 от АПК не води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Съдът необосновано не е зачел представения писмен договор, с който жалбоподателят се е договорил с друго юридическо лица да осъществява охрана на мероприятията и лицата в обекта находящ се на ул. "Пиротска" № 5, което е и предмета на осъществяваната от жалбоподателя дейност. Представен е договор с друга охранителна структура, който установява, че охраната на имуществото на юридическото лице и на физическите лица се осъществяват от друга фирма. Жалбоподателят е извършвал само дейността възложена с анекса от 1.10.2007 г. охрана на мероприятие, в нощното заведение са провеждани мероприятия свързани с гостуващи артисти.
Ответникът, чрез процесуалния представител, изразява становище, че касационната жалба следва да се остави без уважение. Правилно съдът е приел, че видът на действително извършената охранителна дейност не кореспондира с предмета на договора за охрана, сключен с друго охранително дружество.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е извършил цялостна преценка на законосъобразността на акта, въз основа на всички представени доказателства. Осъществената от жалбоподателя дейност в столично нощно заведение е извън определената с лиценз № 1161 територия на разрешение за частна охранителна дейност.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК , от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадена жалба, административният съд е приел, че оспореният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. Означението, че заповедта може да се обжалва по реда и сроковете, посочени в АПК, което препраща към АПК, не води до незаконосъобразност на акта. Изложени са фактическите и правни основания за издаването на акта - чл. 21 ал. 1 т. 1 б."в" от ЗЧОД и обстоятелството, че титулярът извършва частна охранителна дейност на имущество на територията на гр. С., охранявайки обект нощен клуб "Ликьор", по силата на договор за охрана от 22.06.2007 г., при издаден лиценз за територията на област П.. Прието е, че е налице хипотезата на чл.
21 ал. 1 т. 1 б."в" от ЗЧОД при която търговецът осъществява вид охранителна дейност извън територията за която има издаден лиценз. За неоснователи са приети възраженията на жалбоподателя, че е осъществявал охрана на мероприятие - друг вид частна охранителна дейност, за която притежава лиценз № 1162/08.06.2007 г. за територията на цялата страна, охраната на нощен клуб не попада в легалната дефиниция за охрана на мероприятие.
Обосновани са изводите на съда, относно вида на извършената от жалбоподателя вид охранителна дейност, установена при проверата, даваща основание за отнемане на лиценза за охрана на имущество. Тези изводи са направени въз основа на сключения писмен договор с "Валдес-Н" ЕООД от 22.06.2007 г. за охрана на обект, находящ се в гр. С., ул. "Пиротска" № 5. и уговорените от страните задължения за изпълнителя осъществяващ охранителна дейност за физическа защита на имуществото, обекта от противоправни посегателства. Правилно съдът не е взел предвид като доказателство за вида на извършваната охранителна дейност представения в хода на съдебното производство договор от 20.06.2007 г. и анекс към него от 1.10.2007 г. , с който се променя предмета на договора от охрана на имущество в охрана на мероприятия и лица, които доказателства се опровергават от фактическите констатации при извършената проверка, при което е установено извършвана физическа охрана от четирима охранители, наети по трудови договори. Съдът преценява събраните доказателства по делото в тяхната съвкупност и взема предвид възможността да бъдат съставени доказателства непротивопоставими на другата страна, без достоверна дата, с оглед нуждите на процеса.
Законосъобразно е прието от съда, че охраната на нощен клуб не е охрана на мероприятия и лица и че охраната на обект представлява охрана на имущество. Жалбоподателят притежава лиценз за извършване на този вид частна охранителна дейност на територията на област П. и след като е осъщствявал такава дейност на територията на гр. С., заповедта с която му е отнет лиценза е издадена в съответствие с материалния закон.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че дружеството фактически не е могло да извършва друга охранителна дейнсност, различна от възложената в писмения договор. Договорът между жалбоподателя и друга охранителна фирма не може да удостовери спрямо трети лица, включително административния орган, че охраната на имуществото на юридическото лице и физическите лица се извършват от друга фирма.
Не може да се възпреме тезата на жалбоподателя, че след като в нощното заведение вечер са гостували артисти е извършвана охрана на мероприятие, свързано с гостуващи артисти. Съгласно чл. 8 от ЗЧОД охраната на меропрятие е комплекс от действия, насочени към обезпечаване спокойното и безпрепятствено протичане на масови прояви или дейности с краткосрочен характер, което не съвпада с твърдението, че всяка вечер е имало масови прояви по гостуване на артисти. Охраната на имущество по чл. 7 от ЗЧОД включва и осигуряването на пропускателен режим в обектите, с извършването на което жалбоподателят е осъществявал охрана на имущество, а не е обезпечавал масова проява, каквато не е ежедневното гостуване на артисти в нощния клуб.
Непосочването на точния 14-дневен срок за обжалване на оспорената заповед пред съда и на съда пред който може да се обжалва - Административен съд София град не води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като закона свързва това обстоятелтво с други правни последици. Чл. 140 ал. 1 от АПК предвижда, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и е разгледана от административния съд. Не намират опора в закона доводите на жалбоподателя, че непосочването на органа и срока пред който може да се обжалва заповедта е самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Съдебното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на твърдяните касационни основания.
Водим от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 790/21.07.2008 г. по адм. д. № 1239/2008 г. на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ П. Н. П.Н.