Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. О. Х., гражданин на Нигерия против Решение от 13.07.2009 г., постановено по адм. дело N`1732/2009 г. на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №ЗДМ-1684/09.12.2008 г. на Директора на Дирекция „Миграция”, с която му е наложена ПАМ „принудително отвеждане до границата на Р. Б.”.

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Миграция”, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Т. О. Х., гражданин на Нигерия, против Заповед №ЗДМ-1684/09.12.2008 г. на Директора на Дирекция „Миграция”, с която му е наложена ПАМ „принудително отвеждане до границата на РБ”, на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 41, ал. 1, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ – чужденецът не е напуснал страната до изтичане на...