Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. В., чрез процесуалния представител юрк. М. А., против решение № 60/11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 125/2013 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменено решение № 256/27.05.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. В.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподотел излага подробни съображения относно тълкуването на чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във вр. с чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърден оспорения административния акт.

Ответникът – И. А. П. в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Видин е отменил по жалба на И. А. П. решение № 256/27.05.2013 г. на директора на РУСО - Видин, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 8803101702/22.02.2013 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" и е върнал преписката на компетентното длъжностно лице при РУСО – Видин за решаване на въпроса по същество в 14 – дневен срок при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Като спорен е определен въпросът в кой момент приключва срокът на обучение по специалността „право” – с полагането на държавните изпити или с полагането на изпит след провеждане на 6 – месечния стаж на лицето като стажант – юрист. Обосновал е извод, че сред посочените в чл. 34, ал. 1 от НПОС лица не са включени децата, които са завършили висше образование по определена специалност, но не са придобили право да упражняват съответната професия, защото с нормативен акт е предвиден задължителен предварителен стаж за придобиване на правоспособност, какъвто за студентите, завършили специалността „право” е чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съдът е направил заключение, че в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на предварителния задължителен стаж по глава XIV от ЗСВ, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18 – годишна възраст, продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана. Приел е, че в случая изискванията на чл. 34 от НПОС не следва да се прилагат по силата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА по отношение на студентите от специалности, за упражняването на професиите от които нормативно е установен задължителен предварителен стаж. Позовал се е на съдебна практика. По тези съображения е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, отменил го е и е изпратил преписката на компетентния орган за решаване на въпроса по същество. Обжалваното решение е правилно.

По делото няма спор по фактите. Установено е, че с разпореждане от 03.02.2007 г. на И. П. е отпусната наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО. С разпореждане №8803101702/22.02.2013 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО – Видин, пенсионният орган на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратил, считано от 22.02.2013 г. наследствената пенсия, тъй като ответникът в настоящото и жалбоподател в първоинстанционното производство се е дипломирал, като е представил уверение №105/21.02.2013 г., издадено от Софийски университет „Св. К. О.”. Това разпореждане е потвърдено с оспореното пред Административен съд – Видин решение на директора на РУСО – Видин. Няма спор между страните, че Панчев е стажант – юрист съгласно акт за встъпване в длъжност от 18.03.2013 г.

При така установените факти съдът е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия състав.

В чл. 82, ал. 1 ( в редакцията на ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) от КСО е предвидено, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в срока на обучение по специалността "право" се включва и срока на задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ.

Изложеното в касационната жалба становище, че в случая срокът на обучение приключва с успешното полагане на държавните изпити, не може да бъде споделено. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно - дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. Правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общите случаи това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. За упражняването на юридическа професия обаче законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. 3а да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в съответното висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение, което приключва с полагането на държавен изпит в Министерството на правосъдието съгласно чл. 297, ал. 3 и чл. 299, ал. 3 от ЗСВ. На лицата, които са издържали този изпит, се издава удостоверение за юридическа правоспособност от министъра на правосъдието и едва тогава юристите имат право да упражняват юридическа професия, което налага извод, че с полагането на този задължителен държавен изпит след стажа приключва обучението по специалността "право".

Допълнителен аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 294, ал. 2 и чл. 297, ал. 2 от ЗСВ. Съгласно първата норма през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове, а съгласно втората - по време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. Тези законови норми са в подкрепа на извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т. е. те продължават да учат и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО.

Правилно съдът приема, че изискването на чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно което лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса, не следва да се прилага по отношение на стажант-юристите на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като противоречи на разпоредби от по-висок по степен нормативен акт, а именно – на Закона за съдебната власт.

Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение относно приложението на нормата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист", съгласно която обучението на студентите по специалността "право" завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. Цитираната разпоредба, както и тази на чл. 13, ал. 1 от същата Наредба в случая са неприложими, защото уреждат завършването на академичното образование на студентите по специалността "право" и дипломирането им, но не и придобиването на правоспособност. Правото да се упражнява юридическата професия се придобива едва след провеждането на задължителния теоретико-практически стаж и полагане на изпит за правоспособност (чл. 13, ал. 3 от наредбата). Т.е. с полагането на трите държавни изпита обучаващите се по специалността „право" престават да учат като студенти, но продължават да учат като стажант-юристи, като провежданият стаж е част от обучението им с практическа насоченост.

По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно е прекратено изплащането на наследствената пенсия на И. П. след полагането на държавните изпити. Той има право да получава тази пенсия до приключване на обучението си по специалността "право", което включва провеждане на задължителния 6 - месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит за придобиване на юридическа правоспособност, каквито са изискванията на специалния закон (ЗСВ). В този смисъл е установената практика на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1 от КСО по подобни случаи (решение № 10586 от 18.07.2012 Г. по адм. д. № 1774/2012 г., решение № 3259 от 7.03.2013 г. по адм. д. № 13418/2012 г., решение № 16352 от 09.12.2013 г. по адм. д. № 12473/2013 г. на ВАС, шесто отделение).

Предвид изложеното и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не претендира разноски пред настоящата инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 125/2013 г. по описа на Административен съд - Видин. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Г./п/ А. А.

А.А.