Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ гр. Г. О., подадена чрез заместник на основание заповед № ЧР-5 205/15.07.2013г., против решение № 453/17.07.2013г., постановено по адм. дело № 431/2013г. по описа на Административен съд гр. В. Т., с което е отменена заповед № ГО 64/02.04.2013г. на директора на дирекция „СП” гр. Г. О.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – С. М. И. от гр. Г. О. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по жалбата /наименован от същия „жалба”/.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, при наличие на правен интерес, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

С обжалваното решение на Административен съд гр. В. Т. е отменена по жалба на С. М. И. заповед № ГО 64/02.04.2013г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. Г. О., потвърдена с решение № РДСП 14-28/19.04.2013г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ гр. В. Т..

За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е прекратена социалната помощ по чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, отпусната на С. М. И. въз основа на молба-декларация от 10.01.2013г. и заповед от 01.02.2013г. с мотива,...